Децата на новото време - Мег Лоузи

И обратното, някои родители натискат децата си да постигат повече успехи, защото са даровити. За съжаление, подобни модели идват от стари образци, които вече не са актуални в нашия свят. Тези образци са създали чувство на неудовлетвореност и празнота у мнозина. Не можем да товарим децата със своите амбиции; време е да се изправим пред света като пълноценни, силни личности. Нека позволим на децата да вървят по своя път. Те наистина знаят какво правят. Трябва да зачитаме постиженията им, независимо дали са големи или малки, и да уважаваме чувствата и идеите им със съзнанието, че идват дълбоко от тяхната същност.

Децата на новото време се нуждаят от открити, искрени разговори, не само с думи, но и с постъпките и енергията си. Малчуганите взимат предвид всичко това, когато тълкуват посланията ни. Те знаят къде е истината, дори когато ние не знаем. Пасват ли си думите и постъпките ни, или казваме едно, а сетне вършим съвсем друго? Какво послание изпраща езикът на тялото ни към нашите деца? Обръщаме ли се към тях с подобаваща честност и внимание, или мимоходом им подхвърляме отговорите и задачите? Пълноценно ли общуваме, или просто казваме нещата, които трябва, защото нямаме време? Наистина ли се вслушваме в думите им, или просто се отнасяме снизходително с тях и продължаваме да вършим други неща? Забелязваме ли погледа в очите им и едва доловимите промени в думите и позата на тялото? Какво всъщност се опитват да ни кажат?

Трябва да се вслушваме в думите на Децата на новото време, тъй като техните послания са от жизнено значение за човечеството. Както казва Никълъс, когато се вслушват в тях, децата са в състояние истински да се отпуснат. Това отпускане е не само на тялото, то успокоява и духа им. Освен да се вслушваме в тях, е необходимо и да им казваме истината, каквато и да е тя, и да насърчаваме техните дарби, да ги питаме за мнението им и да способстваме всячески за по-доброто общуване. Трябва да им отдаваме цялото си внимание, когато разговаряме с тях, за да можем да ги разбираме.

Децата на новото време се нуждаят от внимателни грижи. Има голяма разлика между внимателното отношение и разглезването. Да се грижиш внимателно за едно дете означава да го прегръщаш, да го обичаш, да общуваш с него и да приемаш с открито сърце онова, което има да ти каже. Означава да му даваш повече от това просто да задоволяваш насъщните му нужди. Означава да го снабдиш с емоционалните, духовните, умствените и физическите умения, от които се нуждае, за да поддържа вътрешно равновесие. Това означава да изоставим старите модели, които вече не ни вършат работа. Това означава, че честността трябва да е от първостепенна важност. Означава и съзнателно да се настроим творчески в живота си, както и в този на нашите деца. И в никакъв случай не означава, че трябва да се отнасяме с тях като с малки възрастни — просто трябва да им обръщаме внимание и да се отнасяме с тях, както бихме искали другите да се отнасят с нас. Също така да се грижиш добре за дете означава не да му купуваш всяка нашумяла играчка или да запълваш живота му с вещи, а с цялото си сърце да бъдеш част от живота му.

Нашите деца се нуждаят от напътствия повече от когато и да било. Когато са даровити, те оставят околните с впечатлението, че могат да се справят с всичко. Макар да са достатъчно мъдри, за да разсъждават върху различните варианти и да вземат правилното решение в определени ситуации, те все пак са деца и не са толкова големи, че сами да взимат важни решения в живота си без напътствия. Можем да им помогнем, като им обясняваме, като им даваме информация, съвети и някаква организация на ежедневието. Някои от най-големите проблеми, които съм виждала при по-големи деца, идват от родители, които ги оставят сами да решават всичко, без тази свобода да е придружавана от каквито и да било напътствия. В повечето случаи тези деца започват да се чувстват несигурни, огъват се под тежестта на дадената им пълна свобода и им е нужно прекалено много време, за да вземат решенията си. Понякога просто предпочитат да не решават нищо. Засядат на някой етап от живота си и се парализират. Трябва да напътстваме децата си с чувство за отговорност, като същевременно им даваме някаква свобода, за да се научат да решават. Например когато на детето предстои да направи някакъв избор в живота си, можем да му помогнем, като заедно обсъдим възможните резултати от различните решения. Като обсъждаме с него всеки от сценариите, то ще се научи да разглежда житейските ситуации от различни ъгли. Това ще го накара да подхожда към бъдещите си дилеми, като разсъждава, а не с цел незабавно да задоволи най-непосредствените си желания. Нужно е също така да наблегнете на въздействието, което неговите решения ще окажат върху живота на други хора. Така детето ще се научи да взима информирани решения и — да се надяваме — да избира правилно.

Трябва да говорим истината и да постъпваме според нея, защото децата усещат, когато не сме искрени. Драматизмът и преиграването са крайно нежелателни, тъй като нищо не остава скрито за малчугана. Когато с тях се общува спокойно и им се даде възможност, повечето от тези деца с охота ще разгледат дадена ситуация от всички страни. Много родители и настойници, които прилагат този принцип в общуването, обикновено откриват, че в крайна сметка научават по нещо от децата!

Домашна среда

Както вече казахме, Децата на новото време са силно чувствителни към средата. Тук под «среда» имам предвид не само въздуха, който дишаме, земята, на която живеем, или водата, която пием, но и околността на дома и училището. Всъщност тя е навсякъде, където ходим. Средата е свързана и с естетиката — с това как изглежда, какво усещане ни дава и доколко удобно се чувстваме в нея. Тъй като енергийните полета на тези деца се състоят от светлинни честоти с вибрации, по-високи от тези на поколенията преди тях, за изграждането на тяхната среда трябва да се полагат допълнителни грижи. Енергийните полета на тези малчугани са по-чувствителни от нашата кожа. Те действително усещат цветовете, светлините, Звуците и дори формите така, както ние усещаме нещата чрез докосване. При тях обаче все едно някой е врътнал копчето на чувствителността и я е увеличил докрай. Затова тя, подобно на антена, се простира на няколко метра от телата им. Когато енергийното поле на едно чувствително дете бъде докоснато от вибрациите на цвят, звук, форми или други стимули, детето ги усеща до дъното на душата си. Ако се чувства неудобно в дадена среда, сетивността му се превъзбужда и то реагира съответно. Макар тази чувствителност вероятно да не се регистрира на съзнателно равнище, неспособността на детето да опише с думи подсъзнателния си дискомфорт се изразява в страдание, което се отразява на настроенията и поведението му.

Настроенията и нивата на комфорт при тези деца се влияят от цветовете в тяхната среда. Меките, жизнерадостни тонове — например пастелните: сини, розови, зелени и лилави — са оптимални за създаване на спокойствие в средата. Трябва да се избягват яркото жълто или червено, тъй като ако живее сред тях, детето най-често страда от тревожност, нервност и хиперактивност. Причината е, че цветът е честота, а честотата (като енергия) е звук и движение. Енергията на цвета взаимодейства с енергийните системи и дори ги променя. Тъмните оттенъци на кафявото, синьото, зеленото и пурпурното имат бавни честоти и вероятно са твърде заземяващи за едно чувствително дете. Чувствителното дете (или дори възрастен) може да усети тези тъмни цветове като тежест, която го дърпа надолу. Ако прекарва много време в помещения с такива цветове, то веднага ще започне да показва признаци на влошено настроение, дори на лека до умерена депресия. Ако от естетични съображения тези цветове са избрани, в съчетание с други цветове в стаята или дома, трябва да се внимава те да са със сходни честоти. Например не бива да се смесва тъмносиньо с електриково, наситено-зелено с червено или въобще всякакви цветове, които са в дисхармония.

Слуховите и визуалните стимули също са от голямо значение. Прекомерната звукова или визуална стимулация може да накара тези деца да се чувстват некомфортно или да ги претовари. Шумът от телевизор, радио, видеоигри или дори постоянни разговори вероятно ще предизвикат нежелателно поведение, така че е добре да се намалява звукът на електронните уреди, както и времето, в което да се ползват. Стаи, потънали в безпорядък, или дори стени, покрити с плакати и картини, без достатъчно свободно място по тях, също може да разтревожат или стимулират прекомерно детето. Чистите повърхности способстват за спокойствието на децата. Добре подредените етажерки, картините по стените, които са само акцент, вместо «пълнеж», едноцветните мебели, които си пасват с интериора, и общият ред с определени места за играчки и други вещи (може би с помощта на мебели за спестяване на пространството, с чекмеджета и лавици, които не са скъпи и се намират в повечето мебелни магазини) са добри идеи за промяна в една претрупана среда. Тъй като Децата на новото време имат особено силна връзка с природата, живите растения, градинските проекти и дори течащата вода — под формата на фонтани или аквариуми с рибки — са други чудесни начини за създаване на една удобна и успокояваща среда. Основните геометрични форми добавят ново измерение към общата енергия на помещението. Сферите, пирамидите (задължително четиристенни), кубовете, осмостенниците и други такива са основни енергийни форми, които могат да се открият в цялото сътворение. Всеки от нас носи в себе си вродени спомени, които разпознават тези основни форми и реагират хармонично на тях. А и са толкова лесни за почистване!