Децата на новото време - Мег Лоузи

Хедър

Друго Преходно дете, с което се занимавах по молба на майка му, моя приятелка и колежка, бе Хедър. При нея обаче нещата се развиха по съвсем различен начин. Когато двете с майка си дойдоха при мен, видях, че момичето го прави с голяма неохота — според мен отчасти, защото ме познаваше от няколко години и й бе неудобно. Прегърнах ги и ги поведох към стая, където никой нямаше да ни пречи.

Шестнадесетгодишната Хедър се беше забъркала с наркотици и разпасано поведение, като проявяваше и склонност към насилие. Не виждаше абсолютно нищо нередно в това, че например е ранила някого с нож. Дори се смееше, като ми разправяше за това. Тъй като съзнаваше много други реалности, а бе възприела отрицателни модели на поведение, Хедър смяташе, че е обладана от някакъв демон. Каза ми, че имала много мисли, които като че ли идвали от другаде. Често се чувствала лоша и смятала, че злобата й е подклаждана от тъмни сили. Мнението й беше, че поради това не може да е отговорна за действията си. В основни линии се опитваше да ми каже, че каквото и да направи, е виновна не тя, а онези, които говорят постоянно в главата й. Въобще не искаше да приеме, че всичко е резултат от нейни погрешни решения.

Седях мълчаливо и я слушах, наблюдавайки промяната на момиченцето, което познавах, във въплъщение на абсолютната лошотия. Докато слушах тирадата й, осъзнах, че е убедена в тези неща просто защото няма отговор на въпросите си. Никой не можеше да й обясни нещата, които преживяваше. На всичкото отгоре бащата на Хедър ги беше напуснал няколко години преди това, което по нейно мнение потвърждаваше, че не е желана и обичана. Въоръжена с това убеждение, тя доказваше своята недостойност с дарбите си. В този случай свръхчувствителността (характерна за Преходните деца) увеличаваше непропорционално чувствата й и тя реагираше отрицателно.

Послушах я известно време и започнах да завързвам разговор. Постоянно сменях тактиката, За да я накарам да се почувства малко объркана. Тя се опитваше да изобрази една личност, която малко не се връзваше с действителността, така че отказвах да й повярвам. Когато продължи да говори, че е обладана, я прекъснах и започнах да отразявам обратно отрицателната енергия, която изпращаше към мен. «Дрън-дрън — рекох. — Ако наистина беше обладана, нямаше да можеш да ме прегърнеш, когато пристигна. Просто се мъчиш да намериш извинение за поведението си. Не ми ги пробутвай тия». Тя се ококори за момент, но после се окопити и лошотията се върна. Беше доста впечатляващо да си мишената на тези изпълнени с омраза погледи. Хедър продължи да полага всички усилия, за да ме убеди, че някой друг я кара да върши лоши неща. Вече излъчвайки чиста любов, й казах, че знам коя е всъщност и че онази Хедър, която познавам, никога не би приела да е толкова безпомощна. Продължихме така още известно време, докато тя най-сетне се съгласи да поработя върху нея.

Когато започнахме сеанса, забелязах, че около нея наистина кръжат тъмни същества, но те бяха привлечени от това, че използваше наркотици и от лошото поведение, което бе засилило омразата й към самата себе си. Тъмните същества бяха не причината, а по-скоро резултатът от нейните погрешни решения. Съвсем типично за Преходните деца, енергийното поле на Хедър бе в пълен хаос, като през цялата й енергийна система минаваха блуждаещи пътища. Освен това енергиите й бяха най-разнообразни — нито индиго, нито кристални, нищо конкретно, и все пак от всичко едновременно.

Докато работех върху нея, й говорех за любов и безусловно приемане. Споделих с нея, че не е нито едно от отрицателните неща, които си бе въобразила. Казах й, че в моите очи е хубава. И бях искрена. Видях и почувствах болката й и я отразих към нея, пречистена от състрадание и обич. Говорех й за нейните дарби и й казах, че разбирам какво е да си различен. Също така описах колко важна е обичта, за да изчезнат гневът и самопрезрението. Заявих, че отказвам да приема каквито и да било нейни твърдения за несъвършенство, че за мен тя бе просто прекрасна. Поприказвахме си за много от преживяванията й в други светове и успях да й обясня всяко от тях, както и какво се случваше. Тя изпита видимо облекчение. Започваше да разбира, че осъзнатост не означава обладаност. Един от най-трудните проблеми с тези деца е, че те често се чувстват отговорни за своите прозрения, преживявания, видения, предусещания и така нататък. Затова стават жертви на собствените си таланти — поне по тяхно мнение. А всъщност нямат никаква вина за информацията, която постъпва към тях. Обикновено когато намерят човек, който е искрен с тях и може да разбере реалността на преживяванията им, тези деца се обръщат на сто и осемдесет градуса, тъй като страховете и грижите им са изчезнали.

По време на по-интензивната ни работа заедно Хедър като че ли се отдалечаваше от мен в съзнанието си, докато смилаше казаното от мен. Слушаше ме, но способността й да приеме истината бе засегната от отрицателното й отношение към всичко. Накрая все пак прие промяната. Енергийното й поле бе уравновесено, а блокажите в него — премахнати. От този ден нататък животът й стана коренно различен. Тя престана да употребява наркотици и алкохол и се научи да гледа положително на себе си. Животът от своя страна започна да отразява обратно към нея положителните й промени. Тъй като живееше положително, взеха да й се случват положителни неща. Обичана е от всички, които я познават, и използва високия си интелект, за да крои планове за бъдещето и си избира страхотна среда за работа и развлечения. Стана бавачка в няколко семейства и фактът, че децата и техните родители много я обичат, й доставя огромно удоволствие. Продължава да получава подкрепа и от семейството си. Скоро навърши 21 години и е твърдо решена да живее добър живот, без онези отрицателни видове поведение. Засега се справя много добре с плана си и аз съм много горда с нея!

Преходните деца са склонни да изпадат в такъв гняв, че да губят способността си на разумно мислене. Методът, който съм установила, че работи най-добре в такива случаи, включва известна промяна в тона и позата. Понякога единственият начин да привлечеш вниманието им е да се отнасяш с тях, както те се отнасят с теб — с други думи, да играеш тяхната игра и да им бъдеш като огледало. Трикът е не да станеш като тях, а само да отразяваш поведението им. Човек може да го направи, без да изпада в грозната страна на съответното поведение. Когато вниманието им е привлечено (обикновено от шока да видят един професионалист да се държи по този начин!), става възможно да им се разкрие истината, което трябва да се направи с много любов. Тяхната изострена чувствителност долавя истината и откликва положително.

Децата научават от възрастните, от връстниците си и от днешните медии за самозаблудата и саморазрушителното поведение и често използват наученото, за да потвърдят за себе си, че дарбите им ги правят безлични или ненормални. Тези деца трябва да бъдат насърчавани и да им се покаже как да използват талантите си, За да израстват в положителна насока. Най-важното обаче е уменията им за общуване да бъдат усъвършенствани и използвани. Когато едно дете започва да се изолира от другите, причината в повечето случаи е, че му липсват умения за справяне в живота; то се чувства повече в безопасност като трупа силните чувства в себе си, вместо да рискува да ги изрази. Затварянето му в себе си може да означава и че не го разбират. Дете, което се чувства неразбрано от околните, смята, че онова, което има да каже, е без стойност. Тези деца трябва да бъдат насърчавани, дори когато не можем да разберем преживяванията им. Това, че не ги разбираме, не означава, че не са реални! Няма от какво да се боим; изострената чувствителност не е заразна.

Умереността също се отразява добре на Преходните деца — не някаква ограничаваща система от изисквания, а приблизително организиран план за дейности и цели, в който те да взимат активно участие. Когато знае какво може да очаква, детето се чувства спокойно. Повечето Преходни деца, които имат затруднения, живеят в домове, където всеки е твърде зает, за да забелязва другите, или пък в разтурени семейства, където липсват общуване и здравословни житейски умения. Когато в семейството има някаква организация, детето чувства, че някой го е грижа за него. Това му дава начини, по които да измерва своята сигурност в една предсказуема среда, а също и удовлетворение, когато изпълняват поставените им задачи.

Преходните деца не са просто бунтарски настроени тийнейджъри, Дълбоко в себе си те са много изплашени — от онова, което виждат, чуват или знаят и което сякаш никой не разбира. Вслушвайте се в тях. Не ги съдете само защото ви се струва, че идеите и схващанията им са странни. Насърчавайте разговорите в дух на откровеност и честност. Тези деца могат да ни научат на много неща!

Единадесета глава