Децата на новото време - Мег Лоузи

Разбира се, следващото, което трябваше да направя, бе да се свържа с момчето, изработило чинийката, и да поговоря с него. Тъй като чинийката бе купена случайно от някаква изложба на занаятите, нямах никаква представа как да намеря семейството, така че се наложи да го направим по телепатия. Макар децата да се свързваха с лекота с мен, аз бях още нова в тази област. Не бях сигурна дали ще се получи, но както винаги, събитията, които последваха, ме слисаха. Заделихме пространство, в което да се съберем всичките. Държейки чинийката, аз отворих съзнанието си и изведнъж в главата ми започна да нахлува информация. Момчето, изработило чинийката, влезе в енергийното ми поле под формата на орб и започна да ми говори. Тук ще го наричам Брайън. Изслушах го внимателно и споделих казаното от него с останалите от групата.

Попитахме го защо е изработил тази чинийка. Той отвърна, че го е направил, защото е знаел, че един ден ще я види който трябва, ще разбере посланието и ще се свърже с него — и ето че то най-сетне се бе случило! (Това бе един от онези моменти в живота, когато поглеждаш от изцяло нов ъгъл всичко, което знаеш. Реалността се разширява и няма предпазни колани, така че нищо не може да те задържи. Инерцията те отнася точно там, където трябва!) Докато въртях чинийката в ръцете си, започнах да забелязвам някои модели в шарките. Имаше много нива от различни видове символи, които започваха от ръба и продължаваха към центъра. Завъртях чинийката още веднъж и успоредният аспект на Брайън започна да ми говори по телепатия. Историята, която ми разказа, просто ме сащиса. Думите му бяха: «Трябва да го прочетеш холографски. Погледни първо числата». Така че започнах да броя знаците и символите. Брайън обясняваше за генетиката на «неговите хора». Каза ми, че част от кода, който включил в шарките на чинийката, разкрива тяхната ДНК структура. Хората от неговата планета имали четири нишки ДНК (докато нашите са две) и точно два пъти повече генетични кодони от хората. (Кодонът е специфична последователност от тринуклеотидни единици в ДНК или РНК. Всеки кодон кодира една аминокиселина. В основни линии кодоните казват на ДНК как да работи и предават съответните послания на РНК. Кодоните диктуват на човешкото тяло кога да започне и спре безбройните процеси, които постоянно протичат в нас. Също така някои комбинации от кодони допринасят и за аномалните дейности в тялото.)

Брайън ни каза, че неговият успореден аспект е от планетата Стиара. Обясни ни, че стиаряните имали холографски аспекти, които общували горе-долу като течните кристали. Течните кристали създават течно енергийно поле, в което комуникацията протича чиста и мигновено, освен това са в състояние да съхранят огромно количество информация в съвсем миниатюрни формати. Брайън още сподели, че нашата ДНК е с не по-малки способности от тяхната, само дето не е толкова еволюирала. ДНК на стиаряните осъществявала целенасочената и напълно хармонизирана комуникация в паралелните реалности. Също така тази генетична структура им позволявала да дематериализират телата си за междугалактически пътувания. С други думи, умеели да разбиват телата си на най-съществените и основни формати и да пътуват по каналите през времето и пространството към други реалности, планети, Звездни системи, галактики и така нататък. Освен това Брайън обясни, че тези хора имали изключително напреднали технологии и се били научили да пътуват «в промеждутъците», Това било подобно на минаване през мостове на Айнщайн — Разен, но «промеждутъците» били още по-фини пътища и използването им изисквало пътуващият да се дематериализира до определено равнище. Удивително — едно съвсем планирано «Телепортирай ме, Скоти»!

Докато «говореше», Брайън ми показа визуално онова, което беше описал за всички останали, и главата ми се напълни с образи на друга планета, на «промеждутъци», смаляване и асимилация на частици. Показа ми как стиаряните умеят да възбуждат своите частици със силата на съзнанието си и ги карат да се разделят на различни хармонични връзки, и как това им позволява да минават през «промеждутъците» като енергийни полета до желаното място във времето и пространството. Имах чувството, че съм попаднала сред специални ефекти от научнофантастичен филм, режисиран от Брайън.

По негови думи стиаряните били много по-напреднали в еволюцията от хората. Те не използвали думи, за да общуват, защото нямали нужда; вместо това го правели по телепатия или със символи. Тези символи съдържат цели набори от информация и не бивало да се четат поотделно. Според Брайън символите били комплекси от хармонични честоти, подобни на нашите енергийни полета. Символите на чинийката разказвали една фантастична история за междупланетни битки, неговия галактически произход и дори давали координатите на някои звезди.

Всъщност Брайън разправяше за една слънчева система в средата на нашата галактика, където се случили катастрофални събития. Изглежда, тази слънчева система, Андион, се движела по елипсовидна орбита около три слънца. (Въртенето около слънцата било дълъг процес и дните на неговата планета не били като земните.) Орбитата на Стиара била безвъзвратно променена от една черна дупка в центъра на галактиката. (Всъщност черните дупки са механизми за възстановяване на равновесието между вселените. Когато една вселена се разширява, черната дупка изсмуква излишната енергия и я влива в паралелна вселена. Черни дупки има във всяка вселена и тази система поддържа равновесието между всички равнища на реалността.) Поради неравновесието, създадено от силното гравитационно притегляне, родната планета на Брайън била извадена от обичайната си орбита. Накланянето на оста на планетата предизвикало изместване на полюсите. Магнитният и истинският север се променили, гравитационните характеристики на планетата също. Вместо елипса около трите слънца, орбитата започнала да описва странни лупинги, също като ракета без жироскоп, който да балансира траекторията й. Стиара се сблъскала с друго небесно тяло и била унищожена веднага и изцяло.

В Андионовата слънчева система имало 13 планети. Останали 12.

Когато се случило всичко това, голям брой стиаряни били далече от планетата, изпълнявайки различни мисии. Те оцелели, но вече нямало къде да се върнат. Брайън ни каза, че в тяхната слънчева система имало една планета със Зелена атмосфера, невъзможна за обитаване за стиаряните, но благоприятна за други. Телата им нямало да понесат нейния въздух, защото съдържали значителни количества иридий и молибден. Това им помагало да функционират в хармония с вселената. Човешките тела пък били на въглеродна основа. По думите на Брайън, стиаряните можело да ни се сторят като аномалия, но всъщност аномалия били тъкмо хората, понеже били много назад в еволюцията в сравнение с други цивилизации. Мозъците на стиаряните били невероятно развити, което им позволявало да творят невъобразими за нас технологии.

Културата на Стиара се въртяла около доброто на всички. С други думи, всеки действал в интерес на планетата и за общото благо. Брайън каза, че земляните са «на погрешен път», защото не обръщат внимание на нещата, които са важни за тяхното оцеляване. Думите му бяха, че хората на Земята постоянно се заяждат за глупости:

Повечето хора на Земята се държат като разглезени деца. Всеки мисли, че останалите са отговорни за неговото щастие или виновни за нещастието му. Този начин на мислене представлява отдалечаване от доброто на цялото и няма да продължи дълго. Никой не е по-добър от другите и ако не промените начина си на мислене, ще се изпепелите сами. Повечето хора имат такова екзалтирано мнение за себе си, като се сравняват с другите, че са затворили вратите на съзнателния си достъп до по-висшата реалност. Това може да се промени. Ние се поучихме от грешките си и ако решите да ни чуете, можем да ви помогнем. Има горива, много по-чисти и лесни за добиване от тези, които използвате в момента. Вашите замърсяват всеки аспект на околната среда и създават неравновесие на Земята. А запасите са ограничени.

Брайън говори и още, но важното в случая е, че там някъде има дете с невероятни способности, което може да предложи на света чудесни технологии. Помолих го да намери начин да ни се покаже, както другите деца, най-вече на Нанси и другите, които живееха в региона, За да може да получи повече подкрепа за способностите си. За мое голямо удоволствие той впоследствие се появи с баба си!

Нашите Красиви мълчаливци подвеждат с външността си. Макар наглед да страдат от изключително тежки физически ограничения, могат да ни разкрият цели светове, стига само да ги чуем. Първата стъпка в този процес би била да приемем идеята, че съществуват и други реалности, защото това е точно така. Следващата е да се откажем от стремежа си към контрол и просто да се отпуснем в изживяването на момента. Когато това стане, ще има много по-голяма вероятност да забележим безбройните неща, които пропускаме в ежедневието си. Оставете децата да ни разкажат за сложността на творението, изхождайки от своята невинност!