Децата на новото време - Мег Лоузи

Хранителните добавки също може да са много полезни за децата. Съветът, който най-често съм получавала от родители, учители и обгрижващ персонал относно подходящото хранене за Децата на новото време, е, че трябва да се подпомага имунната им система. Рибените масла, богати на мастни киселини оМега–3, витамин С под формата на цитрусови плодове (подпомага прочистването на лимфната система и подобрява електромагнитната проводимост в организма), витамините Е, А и Д и чесънът, както и добрите мултивитамини с минерали, са добър избор. Тъмнозелените листни зеленчуци (например спанак и лапад) притежават укрепващи здравето и дори противоракови свойства. Разбира се, винаги е добра идея да се посъветвате с лекар, преди да поставите детето на какъвто и да било хранителен режим или да му давате добавки. Важното е да се използва здрав разум, да се наблюдава как се отразява на малчуганите онова, което ядат, и да се проявява значителна гъвкавост по отношение на хранителните им нужди и желания.

Тринадесета глава

Варианти в училище

Обогатяване на училището като преживяване

Освен домашната среда, една от най-важните области, в които обществото може да повлияе върху Децата на новото време, е училищната система. Пълноценното възпитаване на децата — като тяло, ум и дух — е от изключително значение за тяхното израстване и пълноценността на учебния процес. Понастоящем обаче ние подхранваме умовете на децата, но не и душите им. Ден след ден ги излагаме на една училищна среда, която ги изморява, докато в усилието си да поддържат някаква функционалност в нея, те се хлъзват по наклонената плоскост или стават апатични. Много от хлапетата се разболяват от болести, за които като че ли няма определена физическа причина. (Тези и следващите наблюдения важат и за много «нормални» деца.)

Децата на новото време са толкова чувствителни, че потискащата и често хаотична институционална среда в нашите държавни и частни училища им е крайно неприятна. Класните стаи, пълни с деца от всякакъв произход и с какви ли не нагласи, им пречат да се адаптират и развиват. Обаче множеството излишни вещи и безпорядъкът в типичната училищна среда са само началото на проблема. Институционалността и прекалената строгост на средата също им действат зле. Правите ъгли, грубите повърхности и прекомерната визуална и слухова стимулация ги дразнят неимоверно. Флуоресцентното осветление е твърде ярко за тях и някои от Новите деца получават проблеми с очите и главоболие от него. Всичко това, заедно с излъчването на електромагнитни вълни от лампи, компютри и друго електрооборудване, пресушават така необходимата им енергия. Добавете и лошото поведение на някои техни съученици или учител, който се държи рязко с децата, понеже има лош ден, и ще се окаже, че Децата на новото време просто не могат да се справят в училище като останалите. Всяка подгрупа такива деца са склонни да реагират различно на ситуациите. Кристалните я чувстват до дъното на душата си и искат да «оправят» всичко, за да може околните до един да са щастливи — непосилна задача за едно такова мъниче! Звездните пък най-често се потапят в книга или нещо друго, което ги е заинтригувало интелектуално, и забравят за всичко останало. (Много от Звездните деца трупат чувствата в себе си и това в дългосрочен план може да им нанесе големи вреди.) Преходните или измислят чудесни начини, за да оправят положението, или фокусират вниманието към него, използвайки не особено приемливи похвати. Трети пък изцяло преминават към отрицателно поведение.

Училищата са претъпкани с деца, персоналът не достига, а бюджетът е недостатъчен, та дори учителите изпитват трудности да се представят на ниво. Добавете и съчетанието от деца, идващи от различни домове, култури и социално-икономически среди, и естественият резултат е, че хлапетата се разделят на групички, безразличие наляга голяма част от персонала и училищната система далеч не е ефективна За всички ученици. Малчуганите се мъчат да оцелеят пред лицето на това сякаш непреодолимо предизвикателство, а перспективите изглеждат мрачни и насилието се шири в училищата. Крайният резултат е необразовани, невежи човешки маси, несведущи не само за елементарни неща от науките, които се преподават в училище, но и за световните събития и проблеми. Обработват ни да приемаме чужди идеи и идеали, които ни се поднасят на тепсия, и това води до все по-голямо разделение в света, изразяващо се в насилие, войни и упадък на културата сред широките маси.

Много от тези неща започват още в училище. Време е за голяма промяна. Време е да се погрижим за нашите деца и е време да променим нагласите си, ако искаме нашето общество да се развие за доброто на всички. Когато възпитаваме днешните деца с помощта на нови (и по-полезни) условия и разнообразни методи на преподаване, ще започнем да виждаме отражението на нашето социално съзнание в очите им. Малчуганите ще се превърнат в силни личности и ще използват тази сила и дарбите си във всичко, което правят.

Постоянно чувам за случаи, в които специални деца със специални нужди биват помолени да напускат едно след друго училищата, в които учат. Очевидно цари всеобща липса на умения и обучение за «интегриране» на различните. Това важи както за малчуганите с недъзи, така и за тези с по-фини различия, някои от които бяха описани в настоящата книга. Когато не насърчаваме тези различия, ние правим лоша услуга не само на децата, но и на родителите им, на общността и на бъдещите поколения, в резултат средата и нагласите в държавните и дори в частните училища не способстват за благополучието на по-чувствителните и надарени деца.

Наскоро чух за едно момиченце с медиумични способности, което учело в държавно училище в Джорджия. Било на шест години. Тя е Кристално дете. Гледала на ръка в училищния двор, използвайки по най-невинен начин интуитивните си таланти. И я изключили от училището — с мотива, че била вещица! Да, през XXI век, и то в Съединените щати, хората се боят от различните! Тя е второто дете, за което чувам напоследък, изолирано от общността, задето е с особени дарби. Първото беше отстранено от училище за три дни заради подобни прояви.

Как да се справяме с всичко това в един свят, където училищата са недостатъчно финансирани, с недостигащ персонал и се пукат по шевовете от деца?

За да очертая най-добре промените, които трябва да се въведат в нашите училища, като че ли ще е най-добре да ви предам думите на едно от нашите специални хлапета за личните му преживявания:

Когато ходех на специално училище, с мен се отнасяха, сякаш съм невидим. И не толкова заради физическото ми тяло, а заради моите кристални способности. Всеки ден, когато мама ме караше на училище, слушах най-красивите, одухотворени песни с уверения, че светът е добър, но когато пристигах там, тези уверения изчезваха яко дим.

Станах невидим за тях. Мисля, че усещаха дълбочината на съзнанието ми, но още не бяха готови за това. Така че вместо да ме чуят и разберат, че ме нараняват, те ме изпратиха да стоя сам в една зала, където започнах да вия от болка. «Само да се бяха вслушали в думите ми — помислих си, — да бяха отделили минутка, за да разберат, че съм пълноценна личност, а не да ме държат колкото може по-далеч от тях». Това унищожаване на частите, разбиване на цялото, е нанадолнището, в което сме склонни да се хлъзваме ние, Кристалните деца, когато не ни възприемат цялостно.

Смятам, че въпросът за училището може да бъде важен момент, белязан с много внимателно обмислени решения. И все пак когато Духът е на волана, а до него седят семействата на Кристалните деца, които наблюдават внимателно и се вслушват истински, децата като мен най-сетне си отдъхват. Всъщност си отдъхва вселената, понеже знае, че я чуваме. А всяко Кристално дете откликва с радост и славослови единството с Духа. Трябва да подчертая, че истинското вслушване в онова, което имаме да кажем, е ключът към нашето спокойствие в тази ситуация.

Начинът, по който Никълъс описа унищожението на части от него, ме удари право в сърцето. Това е типичната за Кристалните деца гледна точка — че всички и всичко сме части от голямото Единство; когато тази истина се пренебрегва, единството на частите се разпада и всички изпитват болка. Колко от тези деца се чувстват така ден след ден, но не намират думи като Никълъс, за да го споделят с нас? Повечето от тях просто навеждат глава и изтърпяват съответния ден с надеждата, че след това ще могат да правят нещо друго, което да не ги натоварва толкова.

Домашно обучение

За да избегнат подобни ситуации, някои от родителите, които са осъзнали какви деца имат, вземат нещата в свои ръце и осигуряват на рожбите си домашно обучение. То позволява доста гъвкавост в програмата, а ученикът може да учи с темпото, с което се чувства най-удобно. Някои хлапета се справят отлично и им трябва съвсем малко време, а домашното образование им се отразява добре. Други, които се нуждаят от повече внимание и помощ, я получават по-лесно вкъщи, а и не им се налага да се срамуват, че възприемат малко по-бавно от съучениците си.