Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

Тя провери дали коридорът е празен и влезе вътре. Спал­нята на екипажа също беше празна; тя отиде до леглото, където беше скрила канопа, след като бе заредила гранатата в куфарчето. След като Еди се беше освободил, тя държеше в ръце всички козове - щом двамата се измъкнеха от ховър­крафта, тя щеше да унищожи съдържанието на канопа и да сложи край на всички надежди на Шабан да осъществи на­лудничавия си план.

Оставаше ѝ само да намери Еди.

*

Продължавайки да кара с пълна газ към каньона, Мейси се обърна назад към преследващия я ховъркарфт - и ус­танови с изненада, че той вече не е зад нея. Беше завил на­страни. Изглежда нещо здраво се беше объркало - над грамадната машина се издигаше пушек, а близо до кърмата се забелязваха пламъци.

Знаеше си - Нина и Еди. Този хаос беше тяхна работа.

Но нямаше никакви признаци, че са успели за слязат от движещия се гигант. Освен това, осъзна тя, ако ховъркрафтът продължи да се движи по настоящия си курс, той щеше да пропусне каньона и да продължи по равнината.

Към стръмните скали в далечината.

- О, по дяволите! - изпъшка Мейси.

*

Бъркли влезе със залитане в кабината на мостика и се взря ужасено в разкъсаните от шрапнели тела на пилотите.

- Господи! Какво се е случило тук?

- Няма значение - отвърна Шабан. - Трябва да намерим Уайлд - и канопа! - Той вече се беше досетил, че тя едва ли е заредила гранатата преди да се качи на борда - рискът от преждевременното падане на предпазителя докато се изкач­ваше по корпуса беше твърде голям. Което означаваше… - Сигурно го е скрила. Да вървим.

- Ъ-ъ-ъ…, аз… - Археологът не можеше да откъсне по­глед от труповете. - Не се чувствам много добре.

Шабан го притисна към стената.

- Ако искаш да останеш жив, ще правиш каквото ти каз­вам - изръмжа той и го блъсна към стълбите.

*

Все още сгушен зад витлото, Еди надникна от палуба­та, търсейки път за бягство. Никакъв късмет. От люка, кой­то се намираше под него, изригваха пламъците от горящото машинно отделение; горещината и токсичният пушек отряз­ваха достъпа до останалата част от ховъркрафта.

Халил побягна към него с насочен автомат. Само след няколко секунди щеше да попадне в обсега му. Еди нямаше голям избор от действия - но всяко едно беше по-добро от това просто да стои и да чака да го застрелят.

Той хукна към кърмата. Трите гигантски турбини се из­дигаха над него, перките им бръмчаха оглушително. Може­ше да намери прикритие зад пилоните, подкрепящи гондо-лата на двигателя, или дори начин да влезе обратно в ховър­крафта и да потърси Нина…

Твърде късно. Халил бе достигнал витлото и се при­целваше…

Откъм командната кула се разнесе пронизителен вой на сирена. Най-накрая някой беше решил, че взривът в машинното отделение е излязъл от контрол и беше подал тревога за напускане на ховъркрафта. Резкият звук накара Халил да потръпне. Куршумът профуча достатъчно близо до Еди, за да може той да усети топлината му.

Автоматът изщрака на празно. Патроните му бяха свър­шили. Египтянинът извади нов пълнител, но Еди вече тича­ше към него. Нямаше достатъчно време да презареди…

Вместо това извади друго оръжие.

Еди рязко спря, когато Халил се опита да го мушне с ножа. Войникът замахна отново, този път към лицето му. Еди се опита да го сграбчи за китката, но онзи извъртя ост­рието и поряза ранената му ръка.

Англичанинът се отдръпна назад и отнесе злобен рит­ник в корема. Превит на две, той залитна и се блъсна в нещо.

Основата на турбината.

Олюля се, гигантската перка едва не засмука главата му. Той се отдръпна встрани, а Халил се хвърли с ножа напред към сърцето му…

Еди сграбчи ръката на египтянина, спирайки атаката се­кунди преди острието да се забие в гърдите му, и го блъсна назад към витлото. Завихреният въздух накара и двамата да примижат, без да свалят очи от ножа.

Халил го натисна към гърлото на противника си; рани­те на Еди отслабваха захвата му. Той се опита да отблъсне ръката на египтянина, но успя само леко да я отмести. Ост­рието закачи якето му и успя да проникне по-навътре, кога­то Халил натисна с всичка сила.

Еди извика, когато ножът опря до ключицата му. Халил се ухили и натисна отново, навеждайки се към него…

В този миг Еди нанесе удар с глава. Ъгълът не беше под­ходящ за хубав удар, затова той просто захапа носа на Халил.

Генералът изкрещя, изваждайки ножа, докато се опит­ваше да се отдръпне, но Еди не пускаше. Дори стисна още по-здраво; чу се ужасяващ звук от чупене на хрущял. Със запушени ноздри, единственото място, откъдето кръвта мо­жеше да изтича, беше гърлото на Халил. Той се задави и я изплю върху гърдите на Еди, напълно забравил за ножа в отчаяния си опит да избяга от болката.

Еди отказваше да го пусне, захапал като териер. Разне­се се нов противен джвакащ звук и Халил залитна назад; на мястото на носа му сега имаше окървавена дупка. Еди из­плю парчето хрущял в очите му и със силен рев дръпна ръка­та на египтянина през рамото си.

Право в перката.

Ножът изтрополя на пода, избит от ръката на войника. Последва изхрущяване и показалецът му беше отрязан до ставата, оставяйки само една оголена кост. Халид изкрещя. Еди нанесе два силни удара в корема му, последвани от ъперкът, който накара египтянина да се завърти.

Намираха се точно до страничния парапет. Най-бързият начин да приключи с всичко беше да блъсне египтянина…

Той хвана Халил - и без малко да остане без око, когато мъжът неочаквано нанесе удар, забивайки осакатения си пръст в окото на Еди. Той отметна глава назад и костта успя само да одраска веждата му.

Ново замахване - костта поряза бузата му, а другата ръка на Халил се вкопчи в гърлото му. Той отново изплю кръв и изруга на арабски. Еди се нуждаеше от две ръце, за да от­блъсне атаката, а раните му позволиха на египтянина да го блъсне отново назад към витлото.

- Ще те убия! - изръмжа Халил с изпъкнали от ярост очи. - Ще те убия и ще нахраня кучетата ми с топките ти, а после ще изчукам жена ти, преди да я…

Еди отпусна здравата си ръка и когато Халил замахна с острата кост към слепоочието му, той го стисна здраво за чатала. Очите на египтянина изскочиха от орбитите си, а Еди събра всичките си сили и го подхвърли нагоре.

Вихърът го пое и витлото го засмука. Черепът на Халил се озова между въртящите се перки и вътрешността на тур­бината почервеня от кръвта. Обезглавеното тяло се плъзна назад към Еди и се строполи на пода.

Англичанинът се наведе, прикривайки се от вятъра.

- Пази си главата приятел… о-па, твърде късно - изхриптя той, оглеждайки трупа. Египтянинът беше прибрал пистолета в кобура си; Еди го взе, извади резервния пълнител и зареди.

Избърса кръвта от лицето си и се огледа. Няколко души от екипажа се намираха на палубата, но никой не се заин­тересува от него или от мъртвия им командир; те се опитва­ха да слязат от подпаления ховъркрафт. Единият беше пре­скочил перилата и се опитваше да се плъзне по въздушната възглавница, но вместо да отскочи от нея, беше повлечен от пясъчните вихри и си счупи врата. Другарите му решиха, че се нуждаят от друг план и побягнаха към вътрешността на машината.

Еди взе пистолета и също влезе вътре.

*

Мейси почти бе настигнала ховъркрафта, но през мара­нята в далечината вече ясно се виждаше характерната ли­ния, която пресичаше терена.

Урва.

Ховъркрафтът се движеше към унищожението си.

Тя видя хора по палубата, но никой от тях не беше Еди или Нина.

- Хайде де! - каза тя, приближавайки още повече ленд роувъра до машината, - слизайте от това чудо!

*

Стиснала здраво канопа, Нина погледна в трюма и за свой огромен ужас установи, че пожарът се е разпространил и в него през вратата в дъното. В огромната зала имаше ня­колко мъже, които се опитваха да стоят далеч от пламъците, докато един от тях се занимаваше с панела за управление. Двете рампи се спуснаха, нахлулият вятър разнесе пушека от кърмата, но подхрани и пламъците.

Единият мъж изтича към задната част на трюма. Скокът от кърмата даваше по-големи шансове за оцеляване. Рампа­та беше по-тясна от трюма и бушуващите пламъци бяха за­почнали да се спускат по нея. Мъжът закри лицето си с ръце и побягна към късчето дневна светлина.

Моментът не беше подбран удачно. Пламъците нахлуха през люка и го подпалиха. Горящата фигура размаха ръце и изчезна в пясъчната буря.

Останалите мъже не бяха доволни от останалия им из­ход. Един смел - или глупав - войник хукна по рампата, опитвайки се да стигне до въздушната възглавница и да се спусне по нея. Реакцията на останалите показа, че опитът му не е бил успешен. Но изправени пред избора да скочат от ръба и да бъдат прегазени от голямата машина или да изго­рят живи, те решиха да рискуват и един по един наскачаха от рампата.