Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

А номерът ѝ нямаше да мине втори път.

27.

Шабан погледна към стълба от дим, който се виждаше на монитора.

- Какво стана? Какво беше това?

- Това - ухили се Еди - беше жена ми.

Лицето на египтянина се напрегна и той удари Еди в корема.

- След тях! - изрева той на пилота, преди да се обърне към стрелеца. - Кажи им да се целят само в шофьора! Ако унищожат гърнето, лично ще ги убия! - Войникът, доволен, че работи за Халил, а не за Шабан, предаде нареждането.

Всички залитнаха, когато ховъркрафтът направи завой, за да подгони ленд роувъра.

- С пълна скорост! - изрева Шабан. - Настигнете ги!

*

Прехвърляйки се на предната седалка, Нина забеляза, че бъгито бързо ги настига, следвайки паралелен курс. Бяха в обхвата му, но нещо възпираше стрелеца.

- Не стрелят!

- Казваш го така, сякаш е нещо лошо - оплака се Мейси.

- След малко ще стане - осъзна Нина. - Опитват се да се приближат, което означава, че не искат да стрелят по джи­па, а по нас!

- О, страхотно! Обожавам физическия контакт!

Нина видя, че ховъркрафтът поема след тях, но не му обърна внимание. Другата заплаха беше много по-близка. Бъгито скъси разстоянието, картечницата се прицели в очак­ване на подходящия момент…

*

На контролния монитор джипът и бъгито бяха един до друг. Оръжейният оператор побутна един джойстик. Кур­сорът върху ленд роувъра почервеня, радарът автоматично прихвана джипа.

Еди се насили да погледне встрани, към останалите мъже в стаята. Шабан беше вперил очи в монитора, изпъл­нен с нетърпеливо очакване, а изражението на Кротала беше такова, сякаш гледа американски футбол и очаква куотърбекът на неговия отбор да пробие линията и да отбележи тъчдаун. Хамди изглеждаше замислен, а Бъркли беше извил глава, сякаш не искаше да вижда резултатите от предателст­вото си. Халил и оръжейният оператор наблюдаваха с про­фесионална безпристрастност.

Което означаваше, че никой не го гледа.

Тъй като беше с вързани зад гърба ръце, явно не гледа­ха на него като на заплаха - а понеже стаята се беше на­пълнила с хора, които зяпаха монитора, Кротала беше при­нуден да свали пистолета си.

Еди отново му хвърли един поглед, преди да се раздвижи…

*

Каквото и да правеше Мейси, ленд роувърът не беше достатъчно бърз или подвижен, за да избяга от налитащото бъги. То се намираше на около стотина метра от тях и стре­лецът насочваше картечницата към шофьора…

*

На екрана стрелецът в бъгито представляваше ярко очертан силует на фона на пустинята. Той се прицели, тяло­то му се напрегна - беше готов да стреля…

Еди стисна ръце и се хвърли към Кротала, забивайки юмруци в слабините му. Преди някой да успее да реагира, Еди изрита с коляно стрелеца в главата и го събори от стола му. Завъртя се и натисна ръчката със завързаните си ръце - след което отново се завъртя и заби чело в поредицата бутони.

А с тях се управляваха оръдията АК-630 Гатлинг.

Когато натисна ръчката, той измести мерника от ленд роувъра към бъгито - и сега двете оръдейни кули, наподобя­ващи оръжие на извънземни, послушно се насочиха към но­вата си цел.

И стреляха.

*

Дори в стаята без прозорци звукът от изстрелите на две­те шестцевни оръдия, изстрелващи над осемдесет трийсет-милиметрови експлозивни снаряди в секунда, прозвуча бо­лезнено силно. Металната буря не просто повреди бъгито - тя направо го помля, заедно с хората в него; а АК-630 про­дължи да стреля в очакване на потвърждение, че целта е унищожена.

Получи го едва след няколко секунди, през които Еди продължаваше да рита и да се бори, опитвайки се да под­държа хаоса в стаята колкото се може по-дълго. Най-накрая Кротала го блъсна върху конзолата, удряйки главата му в метала. Пронизителното боботене на оръжията спря в мига, в който замаяният стрелец удари с ръка бутона.

Кротала издърпа Еди и опря револвера си под брадата му - но само след миг го свали, защото Шабан заби няколко бързи удара в лицето на беззащитния англичанин, крещей­ки от безсилна ярост. Последния удар нанесе в корема му, след което го блъсна към вратата и Еди се стовари на пода на мостика.

Египтянинът профуча покрай него и го ритна в гърди­те, преди да посочи с пръст през прозореца.

- След тях!

*

Мейси гледаше невярващо пушещите останки на бъгито.

- Какво беше това, по дяволите?

- Еди! - Нина погледна към ховъркрафта с надежда. Той беше още жив!

Очевидно Шабан не искаше да повреди канопа. Дока­зателство за това беше, че стрелбата спря, вместо оръдията просто да бъдат насочени към ленд роувъра. Което ѝ даваше шанс да спаси съпруга си.

Малък шанс, но Нина щеше да се възползва от него.

- Завий назад - каза тя. Мейси я погледна неразбиращо. - Обърни и подкарай към ховъркрафта!

- Да не си се побъркала? - ахна Мейси. - Не видя ли какво се случи с бъгито? Прашките ми са по-големи и от най-голямото парче, което остана от него!

- Няма да стрелят по нас. - Надявам се, помисли си на ум. - Хайде, обръщай!

Мейси неохотно направи широк завой.

- Нали ти казах, че те смятам за много умна? Дано не съм бъркала.

Нина не ѝ обърна никакво внимание, опитвайки се да сглоби плана за действие. Погледна гранатата, ножа - след което отключи закопчалките на куфарчето.

- А сега какво смяташ да правиш? - поиска да знае Мейси.

Нина отвори куфарчето и показа гърнето, което спокой­но си лежеше вътре. След повдигането на капака вече няма­ше какво да го притиска надолу и то бавно се надигна нагоре, като дунапренът постепенно прие първоначалната си форма. Тя извади ножа и отряза част от него - неравен куб със стра­на около десетина сантиметра, - и отново затвори куфарчето.

- Изравнявам шансовете.

*

- Връщат се към нас! - докладва пилотът на ховъркрафта.

- Какво? - Шабан погледна пред прозореца на мостика. Ленд роувърът наистина се движеше право срещу ховър­крафта. - Тя смята да ни атакува!

- С какво? - попита Халил.

- С гранатата, която взе от Хашим!

Пилотът изсумтя саркастично.

- Гранатата няма да ни нарани. Корпусът е брониран - най-много да разкъса въздушната възглавница, а тя е разделена на отделения. Ще пробие само едно от тях, а не всичките.

- Тогава какво смята да прави?

Хамди се подаде през вратата.

- Може да се е осъзнала и да иска да се предаде? - пред­положи той с надежда в гласа.

Шабан погледна към Еди, който се беше свил на пода между двама войници, повикани от Халил.

- Ако поне малко прилича на съпруга си, силно се съм­нявам. Изправете го.

Кротала вдигна Еди на крака и го блъсна назад към кърмата.

Халил погледна към приближаващия се джип.

- Можем да простреляме двигателя и да ги принудим да спрат.

Шабан поклати глава.

- Може да повредим гърнето. Щом доброволно идва на­сам, нека видим какво е намислила. Ако е номер, ще плати за него с живота си. - Той погледна злобно към Еди. - И с неговия.

*

Ховъркрафтът представляваше гигантска тъмна маса, командната му кула се издигаше над плоската главна палу­ба като команден пункт на подводница. И ставаше все по-голям.

- О, Господи, какво правим? - проплака Мейси, забеляз­вайки оръдията му.

Нина пъхна ръце под ремъците и метна куфарчето на гръб като раница.

- Като ти кажа, просто завий. - Тя се сви на пасажер­ската седалка. - Приготви се…

- Това нещо е огромно! - възрази Мейси. - Ами ако ни прегази?

- Разчитам на теб да не го позволиш.

- О, не ме притискай! - Ховъркрафтът се приближи и вече повече приличаше на сграда, която по някакъв начин се е откъснала от основите си, отколкото на превозно сред­ство. Ревът на турбините му цепеше въздуха.

Нина извади ножа. Ховъркрафтът се движеше право към тях, изпод въздушната му възглавница се заформяха малки пясъчни бури.

- Готови, готови… сега!

Мейси рязко завъртя волана и лендроувърът се плъзна покрай дясната страна на грамадната машина. Нина запази равновесие, очаквайки подходящия момент.

Шабан видя как джипът се отклонява от самоубийствения си курс.

- Завийте след нея! - извика той, когато ленд роувърът се изгуби в облака пясък от дясната му страна.

*

През счупените прозорци нахлу пясък, ситните му зрън­ца боднаха кожата на Нина. Тя остана на мястото си, при­свила очи, за да ги предпази от вихъра.

Ховъркрафтът завиваше, за да ги последва.

- Не спирай да завиваш! - извика тя. - Не изоставай от него!

Макар донякъде загубила видимост от пясъчните вих­ри, Мейси не изпускаше волана, придържайки ленд роувъра плътно до ховъркрафта. Джипът трябваше да направи далеч по-малък кръг от гигантския транспортьор и успяваше да не изостава от него.

Шумът беше оглушителен, пясъчната буря им причиня­ваше физическа болка. Но Нина трябваше да се приближи още повече. Над главите им надвисна краят на въздушната възглавница, нагъната черна стена от подсилена гума. Нина рязко отвори вратата и въздушната струя я блъсна силно.