Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.
Шрифт:
Интервал:
Закладка:
- Нали ти казах, че няма да я хванете.
- Ховъркрафтът ми може да вдигне четирийсет възела на всякакъв терен - каза му самодоволно Халил и кимна към гигантската машина. - Твоят джип може ли?
- Може би не, но ховъркрафтът ти може ли да се напъха в шестметрова клисура?
- Няма да е необходимо - обади се с провлачен глас Кротала. - Имаме си и други играчки.
Шабан даде заповед и войниците хукнаха към ховъркрафта. Кротала смушка Еди е пистолета си и му даде знак да ги последва. Бяха изминали около три четвърти от рампата, когато се разнесе рев на двигатели. От вътрешността на машината излязоха две малки коли, стрелнаха се сред облак пясък по рампата и се впуснаха да преследват ленд роувъра. Еди разпозна скоростните леки бойни машини с висока проходимост - армейски бъгита, които представляваха метална рамка върху четири колела, мощен двигател… и картечница, монтирана върху куличка, намираща се над шофьора. Те не бяха нито красиви, нито удобни, но той знаеше, че на пясъчен терен са много бързи.
Много по-бързи от ленд роувъра.
- Преследването започна - обяви Шабан. Той се усмихна злобно на Еди. - Жалко, че няма да трае дълго.
Те продължиха да се изкачват по рампата. Трюмът на ховъркрафта беше чист и празен, обикновена метална кутия, достатъчна да побере три бойни танка или над триста тежко въоръжени бойци. Сега беше приютил няколко жълти багера и трактора, още едно бьги, сандъци с оръжие и оборудване за пустинни операции. Еди предположи, че от Храмът на Озирис са очаквали да копаят доста, преди да открият пирамидата.
Халил се приближи до таблото за управление и потьрси мостика по вътрешния телефон. Даде някаква команда. Няколко секунди по-късно отекна засилващ се вой на турбина - двигателите на ховъркрафта заработиха, последвани от по-силното бръмчене на четирите големи повдигащи перки. Въздушната възглавница започна да се пълни, повдигайки обемната машина над земята сред пясъчна вихрушка.
Халил натисна бутона за вдигане на рампата. Засвистя хидравлика и металният клин се затвори с отекващ трясък. Вихрушката постепенно утихна, но шумът отново се засили, щом двигателите заработиха с пълна мощност. Кротала дръпна стълбата в средата на трюма и двамата с Еди се изкачиха на горния етаж, където американецът го притисна към стената и изви ръцете му зад гърба. Раната от куршума се обади и Еди изпъшка от болка.
- Трябваше да го направя още в пирамидата - рече провлечено Кротала, докато го връзваше със „свинска опашка”. - Щеше да ти е много трудно да минеш по онази теснотия над пропастта, а аз щях да си умирам от кеф, докато те гледам.
Той го блъсна към вратата. Еди незабелязано провери здравината на връзките. Те бяха стегнати много здраво и когато се опита да ги разхлаби, зъбците им се впиха в кожата му. Трябваше да намери друг начин да се освободи.
Ако въобще имаше такъв.
*
- О-хо! - каза Мейси, поглеждайки пред задния прозорец на лендроувъра. - Атакуват ни бъгита!
Нина погледна в огледалото за обратно виждане и видя две неясни фигури да препускат през пустинята след тях, скъсявайки бързо разстоянието. Огледа терена пред тях с надеждата да открие нещо, което би могло да им помогне. Пустинната равнина предлагаше единствено развълнувани пясъчни дюни, клисурата все още беше на километри пред тях.
Погледът ѝ се отклони към ножа и двете гранати. Еди сигурно щеше да измайстори някое гениално оръжие от тях, но тъй като Нина се съмняваше, че преследвачите ѝ щяха да я допуснат достатъчно близо, за да използва ножа, оставаха ѝ единствено двете гранати. А ако я забележеха, че се кани да ги използва, трябваше просто да завият настрани…
Идеята, която ѝ хрумна, беше толкова елементарна, че чак ѝ се стори смешна. Но беше единствената ѝ надежда.
Ако успееше да я реализира.
Тя отново огледа пустинята, този път по-внимателно. Трябваше ѝ просто една по-голяма дюна…
Мейси изпищя и се наведе - върху пясъка се изсипа дъжд от куршуми, който оформяше малки гейзерчета и бързо се приближаваше към ленд роувъра. Нина се плъзна надолу в седалката си и рязко завъртя волана, но беше твърде късно. Задното стъкло на джипа се пръсна, а по алуминиевите му стени цъфнаха малки дупки.
Дъждът от куршуми стана още по-интензивен, когато към него се присъедини и вторият стрелец. Нина знаеше, че няма да успее да им се изплъзва още дълго време…
Нови куршуми се забиха в каросерията на джипа. Предното стъкло се напука, а прозорецът зад Нина се пръсна на парчета и един куршум прелетя през кабината. Ако беше минал шест сантиметра по-ниско, щеше да я улучи в главата.
Тя завъртя рязко волана и ленд роувърът едва не се преобърна върху пясъка. На гърба на средната седалка, точно над куфарчето, зейнаха две дупки. Мейси изпищя.
Нина отново изправи волана и двете бъгита я последваха. Тя погледна напред. Приближаваха една дълга зигзагообразна дюна, покрай която се простираше ръбеста, обрулена от ветровете скала. Идеална - стига да успееха да се доберат до нея…
Поглед в огледалото. Едното от бъгитата се намираше на около двеста метра зад тях.
- Дръж волана! - извика Нина.
Мейси я погледна стреснато.
- Какво?
- Дръж волана! - Тя й махна с ръка да се премести от другата страна.
Мейси се плъзна към мястото ѝ.
- Какво правиш?
Нина натисна силно педала за газта и се надигна, за да прескочи Мейси. Видя в огледалото, че най-близкото бъги ускорява, скъсявайки дистанцията, за да получи възможност за точен изстрел. Другото бъги спря да стреля, за да не улучи другаря си.
- Просто натискай педала за газта и дръж волана - каза тя. Мейси се подчини, свивайки се неудобно върху седалката. - Имам една идея.
*
В оръжейното помещение на ховъркрафта Еди надничаше над рамото на стрелеца, за да наблюдава преследването върху екрана на монитора.
Преследване, което скоро щеше да приключи. На компютрите в стаята се изписваха обхвата, местоположението и скоростта на трите автомобила и разстоянието в метри между първото бъги и джипа на Нина, което бързо се скъсяваше.
Зад него Шабан удари с юмрук по конзолата, когато първият стрелец отново засипа джипа с куршуми.
- Шофьорът! - изкрещя той. - Кажете му да се цели в шофьора! Не трябва да рискуваме да улучи гърнето!
Седящият мъж повтори заповедта.
- Куфарчето бронирано ли е? - попита нервно Хамди.
- Срещу куршуми от пистолет, да - отвърна Халил. - От картечница… не знам.
- Ще трябва да го провериш, като си го върнем, Хамди - рече Шабан и погледна презрително към Бъркли. - Ръцете на доктор Бъркли треперят твърде силно.
Еди погледна към Бъркли, който стоеше пребледнял в ъгъла.
- Май вече започна да размисляш, а? - попита го студено той. - Не е толкова забавно да гледаш как стрелят по някой, когото познаваш. Но пък поне ти плащат, нали!
- Затваряй си устата - каза Кротала и го блъсна към конзолата.
На екрана се виждаше как ленд роувърът се отправя към една дюна, бъгито се приближава към него, а стрелецът се прицелва…
*
Нина се прехвърли на задната седалка на джипа, стиснала в ръка едната граната.
- Давай напред! - изкрещя тя на Мейси, докато се промъкваше към задната врата. - Кажи ми, когато приближим върха!
- Какво правиш? - попита Мейси, поглеждайки назад. Видя как бъгито се приближава бързо, когато джипът забави скорост по склона. Тя натисна с двата си крака педала за газта.
- Просто ми кажи! - Нина надникна навън през счупения заден прозорец. Първото бъги продължаваше да се движи по следите им на по-малко от сто метра зад тях…
Нина сграбчи дръжката на задната врата и пъхна палец в халката на гранатата.
- Хайде, приближи се, хайде - мърмореше тя, докато наблюдаваше как бъгито скъсява разстоянието. - Хайде…
- На върха сме! - извика Мейси.
Нина дръпна халката с палец и гранатата се активира. Дано беше от типа, който се взривяваше след пет секунди…
Ленд роувърът стигна до върха на дюната, наклони се напред и стъпи на равното. Бъгито се изгуби от погледа ѝ.
Тя протегна ръка през счупения прозорец и пусна гранатата върху следите, оставени от джипа.
Джипът се наклони рязко и започна да се спуска по хълма, а Нина се претърколи и се удари в облегалката на предната седалка. Не знаеше дали задната врата ще я защити от взрива, но нямаше друг изход.
Бъгито изскочи над гребена на дюната с ревящ двигател и се стовари върху гранатата в мига, в който тя се взриви. Машината излетя във въздуха, преобърна се и се стовари на земята с обърнати нагоре колела, изкорубвайки кулата с картечницата и размазвайки в пясъка човека вътре.
Нина запуши ушите си с ръце и погледна. Бъгито представляваше горяща развалина - но другарят му все още беше в играта и тъкмо се появяваше на върха на дюната.
А номерът ѝ нямаше да мине втори път.
