Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

*

Египетският хеликоптер се появи от запад, силуетът му се очерта на фона на червеното слънце. Вдигна облак пясък и кацна близо до Озириона в Абидос.

Нина, Еди и Мейси стояха до очукания ленд роувър, Бъркли седеше мълчаливо на задната седалка, закрил очите си с ръце заради пясъчната вихрушка. Люковете се отвориха и от хеликоптера слязоха шестима мъже. Петима от тях бяха вой­ници, но не със стандартните униформи на египетската армия: това бяха тъмните камуфлажни облекла на спецчастите.

Шестият мъж беше цивилен - доктор Исмаил Асад, ге­нерален секретар на Висшия съвет за антики.

- Доктор Уайлд - кимна той, щом стигна до ленд роувъра.

- Доктор Асад - отвърна Нина. Тя погледна към пусти­нята, откъдето се бе появил хеликоптерът. - Предполагам, че сте проверили координатите, които ви издиктувах по те­лефона, преди да дойдете тук.

- Така е. Беше… невероятно. - Той поклати изумено гла­ва. - А имах време само да разгледам входната зала. Колко още има вътре?

- Много - отвърна Мейси. - По целия път надолу до гробницата на Озирис.

- Невероятно - повтори Асад. - Оставих там отряд от специалните сили към Висшия съвет - кимна той към вой­ниците, - за да обезопасят терена. Ще изпратим пълна екс­педиция колкото се може по-скоро.

- Шабан няма да се върне там - предупреди го Еди. - Той взе онова, от което се нуждаеше.

- Да, канопа, за който ми споменахте - обърна се Асад към Нина. - Сериозно ли говорите? Вярвате, че Шабан ще го използва, за да създаде биологично оръжие?

- Той със сигурност го вярва - отвърна Нина. - Освен това разполага с ресурсите на Храма на Озирис - е, всъщ­ност най-вероятно вече е прекръстен на Храма на Сет. От онова, което видях в Швейцария, съдя, че е напълно спосо­бен да го направи.

Асад се намръщи.

- Може би, но оръжията за масово поразяване не влизат в моята сфера на дейност. А без доказателство не мога да убе­дя властите да предприемат някакви действия срещу него.

- Но има нещо, което е във вашата сфера - каза Нина. - Зодиакът от Сфинкса. Сигурна съм, че той е при Шабан - Озир го изпрати обратно в Швейцария. Дори му беше избрал място в залата, където държи озирисовата си колекция.

- Ако зодиакът е при Шабан - рече замислено Асад, - това определено ще е достатъчно за предприемане на дей­ствие. Все пак той е египетски гражданин, а нашето прави­телство има много отрицателно отношение към крадците на археологически ценности.

Еди погледна войниците.

- Ще изпратите няколко от тях да го върнат обратно?

- Боя се, че не мога да коментирам мисиите на спецчастите извън страната - отвърна египтянинът с лека, но мно­гозначителна усмивка.

- А ако междувременно успеете да намерите доказател­ство, че той произвежда биологични оръжия - обади се Нина, - тогава ще направите нещо по въпроса, нали?

- Със сигурност. Но първо ще ми трябва доказателство, че зодиакът е у него.

Нина погледна към Еди.

- Което означава, че трябва да се върнем обратно в щаба на Храма на Озирис.

- И как ще го направите? - попита Мейси. - Та ние го ви­дяхме - мястото прилича на крепост. Защото всъщност е било крепост! Този път няма да ви пуснат вътре просто ей така.

- Може би не - рече замислено Еди, - но има един чо­век, когото биха пуснали…

29.

ШВЕЙЦАРИЯ

Мека светлина обливаше високите стени на замъка - последните лъчи на слънцето се скриваха зад високите ал­пийски върхове. Пирамидата във вътрешния двор придоби съвсем различен вид, когато неоновите светлини по ръбове­те ѝ се включиха и наситеният лъч на върха на черната стъклена постройка се стрелна нагоре към Полярната звез­да: намек за древните египетски богове.

Покрай езерото се появиха други светлини, които свиха по краткия път към замъка и спряха пред портите. Лъскав черен Мерцедес със затъмнени стъкла, почти толкова тъмни, колкото боята му. Но в отговор на запитването по интеркома не се показа шофьорът; вместо това стъклото на задния про­зорец плавно се спусна, разкривайки единствения пътник на задната седалка.

- Здравейте - произнесе Грант Торн и блестящата му ус­мивка на филмова звезда проблесна към камерите. - Халид Озир ме покани да посетя Храма на Озирис. И ето че дойдох!

*

- Какво ви води тук, господин Торн? - попита Шабан с вяла усмивка, която едва успяваше да прикрие презрението и подозрителността му.

Грант се намести удобно на кожения диван в приемната на Озир.

- Дойдох в Швейцария, за да се срещна с някои от спон­сорите на следващия ми филм - хората с пари трябва да се ухажват, нали? - ухили се той. - И тъй като съм тук, си по­мислих, че мога да приема поканата на господин Озир да гледаме заедно някои от неговите филми. Той тук ли е?

- Брат ми е… извън страната - отвърна Шабан.

- О-о-о, жалко! Кога ще се върне?

Шабан го изгледа с крива усмивка.

- Няма да е скоро. Но може би не сте дошли напразно. Тази вечер Храмът ще проведе специална церемония - мо­жете да присъствате. Ако докажете вярата и лоялността си, ще бъдете възнаградени.

- Супер - рече Грант. - Но след като господин Озир не е тук, кой ще проведе церемонията?

- Аз. - Усмивката на Шабан се разшири и се изпълни със самодоволство.

Някой почука по вратата. Влезе едър мъж с посивяла коса: Лоренц, чието лице все още носеше белезите от бор­бата в Залата на летописите.

- Първият автобус пристигна.

Шабан кимна и се обърна към Грант.

- Трябва да се подготвя за церемонията. Изчакайте тук - някой ще дойде да ви вземе.

- Очаквам го с нетърпение - отвърна Грант, докато два­мата мъже излизаха от стаята. Той изчака няколко секунди, след което извади от джоба си телефон, който беше на ли­ния. - Чухте ли го?

*

- Да - отвърна Нина.

На няколко километра нагоре в долината бяха паркира­ни два джипа мицубиши шогун и един микробус. Задница­та му беше достатъчно голяма, за да побере зодиака, но в момента служеше като импровизиран команден център за отряда от десетимата командоси от специалните части на Висшия съвет за антики.

- Каква е тази церемония? - попита Асад, който ръко­водеше отряда. Нина само сви рамене, Мейси също не мо­жеше да му помогне. Мъжът се намръщи и се обърна към един от хората си. - Той спомена някакъв автобус. Провери дали нещо се приближава към замъка.

Облеченият в черно войник кимна и скочи от микробуса.

- Нашите спецчасти са оборудвани само за внезапни акции. Ако се окаже, че вътре има повече хора, отколкото очакваме…

- Какво искате да направя? - попита Грант. - Онзи зо­диак се намира в една стая, която е пълна с египетски неща - видях го, докато идвах насам.

Асад поклати глава.

- Не можем да направим нищо, докато не получим визуално доказателство, че зодиака е при Шабан. Министърът се изрази съвсем ясно - от дипломатическа гледна точка тази операция е достатъчно рискована.

- Трябваше да дадем фотоапарат на Грант - рече Мейси.

- Мисля, че това щеше да е доста подозрително - възра­зи Нина. - Грант, за сега е най-добре да не правиш нищо. Не прекъсвай линията; ако се появят някакви проблеми, ще те уведомим, за да можеш да се измъкнеш оттам.

- Да избягам от замъка? Хей, това вече съм го правил в „Екстремни обстоятелства” - отвърна невъзмутимо Грант.

- Добре, но тук няма да имаш втори дубъл, така че внимавай.

- Добре - отвърна Грант и прибра телефона в джоба си.

Войникът се върна в микробуса.

- Току-що пристигна един автобус - спускат моста, за да влезе - каза той на Асад. - Проверих пътя покрай езеро­то и видях да идват още.

- Тази церемония се очертава като доста голяма - оба­ди се загрижено Нина. - Какво ще правим?

Асад се намръщи и се замисли.

- Дойдохме, за да проверим дали зодиакът наистина е в ръцете на Шабан. Нека първо се доберем до доказателството.

Нина кимна.

- Еди?

Мерцедесът на Грант беше паркиран до пирамидата, близо до стената, ограждаща двора. Когато един от служи­телите на Храма отведе Грант при Шабан, шофьорът му ос­тана в колата със затъмнени стъкла.

Този шофьор беше Еди Чейс.

- Тук съм - обади се той по малкия микрофон, свързан със слушалки, напомнящи блутут - с малка камера отстра­ни. - Какво е положението?

Нина му предаде каквото ѝ беше казал Грант. Еди по­гледна към портата на замъка и видя, че двете половини на моста се спускат. Когато се срещнаха се чу глух тропот и дрънчене на вериги, след което оттам премина бавно един автобус. Съдейки по лицата, които надничаха през прозор­ците, той беше претъпкан до максимум. Автобусът спря в другия край на паркинга.

- Боже - рече Нина, наблюдавайки на екрана пътници­те, които се изсипаха в двора. - Много са - а идват още ав­тобуси. Как ще успееш да се вмъкнеш вътре при толкова на­род наоколо?

- Фасулска работа - отвърна Еди. Той беше наблюдавал пазачите, които патрулираха по кулите - вниманието им беше фокусирано върху тълпата, която се изсипваше от автобуса. Прехвърли се на пасажерската седалка, отвори внимателно вратата и се измъкна навън. Умишлено беше паркирал мер­цедеса зад един голям джип; сега просто се шмугна в сенки­те и остана неподвижен, докато не се убеди, че никой не го е забелязал да излиза. Удовлетворен, той се придвижи напред, докато пред очите му не се разкри целият двор.