Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

- Доктор Уайлд! Разбира се! Как не можах да ви позная!

- Променила съм си прическата.

Той се усмихна.

- За мен е истинско удоволствие да се запознаем.

- За мен също. - Тя разтърси ръката на египтянина. - А това е Еди, моят съпруг.

- Съпруг? - изненада се Бъркли. - Оженили сте се?

- Не се тревожете, не сме очаквали да ни изпратите по­дарък - рече Еди.

Нина погледна към руините край Сфинкса.

- Чудех се… дали ще е възможно да разгледаме раз­копките?

- Съжалявам - отвърна Бъркли през зъби. - Позволено е само за служители.

Нина отново се направи, че не забелязва презрителното му отношение. Вместо това се обърна към Хамди.

- Колко жалко. Не може ли Висшият съвет да направи изключение, доктор Хамди?

Египтянинът се държеше по-учтиво, но не можеше да ѝ помогне.

- Боя се, че не, доктор Уайлд. Щом Залата на летописи­те бъде отворена и всичко бъде внимателно каталогизирано, тогава може би да, но засега сме длъжни да спазваме стриктно правилата. - Той кимна с глава към пазачите до вратата. - Наскоро имахме проблеми.

- И аз така чух.

Бъркли се намръщи.

- Така ли?

- Да. Някакво момиче на име… Мейси Шариф ли беше? - Тя внимателно наблюдаваше реакциите им. Бърк­ли изглеждаше раздразнен, че това се разчуло, но Хамди подскочи като ужилен. - Откраднала е нещо от Сфинкса, ако не греша?

- Да. Освен това ме нападна - каза раздразнено Хамди, разтърквайки носа си.

Лицето на Бъркли потъмня.

- Откъде научихте за това? - сопна им се той. - От Лола, нали?

- Всъщност, не - отвърна тя, защитавайки приятелката си. - От самата Мейси.

Онова, което беше ужилило Хамди, накара лицето му да пребледнее.

- Говорили сте с нея? Къде?

- В Ню Йорк - отвърна небрежно тя. - Разказа ми мно­го интересна история за това, което става тук. - Погледът ѝ се втвърди, съсредоточен върху Хамди. - А след онова, кое­то се случи, когато се срещнахме, съм твърде склонна да ѝ повярвам.

- Какво се е случило? - попита Бъркли.

- Нещата станаха малко като във филм на Майкъл Бей - обади се Еди. - Стрелби, преследвания с коли, експлозии - обичайното.

- Каквото и да ви е казала, е лъжа - реагира малко прибързано Хамди.

Нина посочи стената край пътя.

- Има много лесен начин да разберем. Лоугън, ей там има една палатка. Ако надникнеш вътре, мисля, че ще от­криеш нещо много интересно.

- Като какво, например?

- Като шахта, която води към втория вход на Залата на летописите. Някой се опитва да те изпревари.

Бъркли се втренчи в нея.

- Пълни глупости - рече най-накрая той.

- Моля? - рече обидено Нина.

- Честно казано, направо си жалка. Морийн ми каза, че си отишла при нея, протестирала си, че отварянето на зала­та ще бъде предавано по телевизията - сякаш ти не си се възползвала от медиите, когато ти е отървало! Корицата на „Тайм”? Участието във „Вечерното шоу”? - Лицето му се изкриви в презрителна усмивка. - И сега, когато някой друг е в центъра на вниманието, ти просто не можеш да го поне­сеш, нали?

- Няма нищо общо с мен - изръмжа тя. - Става въпрос за спасяването на археологическо съкровище - и може би из­важдането на теб и АСН от неловка ситуация.

Бъркли завъртя очи.

- О, я стига. Ти си тази, която поставя АСН в неловка ситуация. Предполагам, че след всички онези глупости за Райската градина, които натвори миналата година, неверо­ятните безсмислици, които ти е казала Мейси, за да се оп­равдае, са ти прозвучали много реално.

Нина усещаше, че Еди е готов да удари Бъркли, и про­тегна ръка, за да го възпре, макар самата тя да се изкушава­ше да замахне.

- Нищо не съм „творила” - наклеветиха ме. Но така или иначе не очаквам да ми повярваш. Не си длъжен да ми вяр­ваш и за това. Просто погледни в палатката. Аз ще те изча­кам тук, така че ако греша, можеш да ме наречеш „идиотка” в лицето! Какво ще кажеш?

- Това е абсурдно! - изригна Хамди. - Няма никаква шахта, няма никакъв обир.

- Естествено, че ще кажеш така - обади се Еди. - Нали и ти си замесен.

Египтянинът се опули разярено.

- Това е… Това е клевета!

- Има много лесен начин да се докаже, нали? Погледни в палатката!

Хамди хукна към охранителната врата.

- Доктор Бъркли, отказвам да търпя подобни обиди. Ще се видим на разкопките - и съм силно изкушен да заповя­дам тези двамата да бъдат изхвърлени оттук! - Единият от пазачите вдигна ръка да го спре, очевидно не го познаваше, но другият му каза нещо и той отстъпи назад.

Бъркли поклати глава.

- Знаеш ли, наистина е тъжно да видя колко ниско си паднала, Нина. Не знам дали да те съжалявам, или да ти се присмея!

- В единия случай ще те заболи повече - изръмжа Еди.

Бъркли очевидно се почувства неудобно при не чак тол­кова прикритата заплаха.

- Винаги съм смятал, че си неуравновесена - изсумтя той, тръгвайки след Хамди. - Май съм бил прав.

- Така ли? Аз пък винаги съм смятала, че си задник, и по­знай! Също се оказах права! - извика Нина след него. Този път и двамата пазачи се изпъчиха пред него и му попречиха да вле­зе в комплекса, докато не им показа картата си. Той хвърли по­следен поглед назад към Нина и тръгна след Хамди.

- Мисля, че мина добре - каза Еди, подсмихвайки се.

Нина беше вбесена.

- Дявол да го вземе! Трябваше само да погледне в па­латката и всичко щеше да приключи!

- Е, не може да каже, че не си го предупредила. Както и Ротшилд. Ако наистина ограбят комплекса, точно те ще из­глеждат като глупаци.

- Но ако тези момчета имат връзките и ума да организи­рат нещо такова, значи ще успеят да прикрият добре следите си, преди Лоугън да отвори входа. Никой дори няма да заподозре, че вътре е имало нещо друга, което е било ограбено. О, Боже. - Тя погледна изморено към храма на Хафра и видя, че Мейси им ръкомаха нетърпеливо. - Супер, сега пък ни вика.

- Какво стана? - попита Мейси, когато стигнаха до нея.

- Ще погледне ли?

- Познай - отвърна Еди.

- Ще погледне?

- Опитай пак.

- Ох.

- Освен това той ни мрази - добави Нина.

По изражението на Мейси пролича, че тя въобще не беше предвиждала вероятността от провал.

- Но… Няма начин! Какво ще правим сега?

- Какво бихме могли да направим? - попита риторично Нина. - Лоугън няма да ни послуша, Хамди е замесен, а ние не можем да влезем в комплекса, за да намерим сами това нещо.

Мейси порови в джобовете си.

- Аз все още пазя пропуска си - каза тя и извади карта­та си. - Ако пазачите на входа са нови, няма да ме разпозна­ят, така че ще мога да вляза.

- И след това какво? Ако хората на Шабан те видят, ще се опитат да те убият. И дори да намериш някакво доказа­телство, когато се опиташ да му го дадеш, Лоугън ще запо­вяда да те арестуват.

- Но ние трябва да направим нещо! АСН ще отвори За­лата на летописите след по-малко от осемнайсет часа, което означава, че каквото и да правят лошите, те го правят в мо­мента! И това е единственият ни шанс да ги спрем!

- И на мен не ми се иска да ограбят Залата на летописите - каза Нина, - но освен ако не разполагаме със солидно дока­зателство, което да представим пред египетските власти, не виждам какво друго можем да направим, за да ги спрем!

- Нима просто ей така ще се откажеш? - попита невяр­ващо Мейси. Тя измъкна страниците от списанието и ги раз­маха пред Нина. - Нима просто ей така си се отказала, кога­то някой ти е казал, че няма да намериш Атлантида? Нима си се предала, когато никой не е вярвал, че гробницата на Херкулес съществува?

Нина раздразнено дръпна листите от ръката ѝ.

- Речите си от бисквитките с късмети ли ги вземаш? - подигра ѝ се тя. - Просто мисля практично. Не можем да на­правим нищо, освен ако не намерим начин да влезем в ком­плекса, което няма как да направим без пропуски - а дори и да успеем, там има петнайсет археолози и цял телевизионен екип, плюс един Бог знае колко пазачи!

- Едва ли стоят вътре през цялото време - допусна Еди. - Ще отварят залата рано сутринта, нали? Което означава, че АСН и телевизионните екипи ще трябва първо да поспят малко. - Той надникна над високата стена. - Правят ли все още онова светлинно шоу, каквото имаше в „Шпионина, кой­то ме обичаше”? - Мейси кимна. - Значи всички ще гледат към Сфинкса, а не встрани…

- Да не ти е хрумнало нещо? - попита Нина.

- Мисля, че знам как да прникнем вътре. - Той се обър­на към Мейси. - Но има голяма вероятност да те заловят. Склонна ли си да рискуваш?

Нина го погледна предупредително, но Мейси вече ки­маше ентусиазирано.

- Какво трябва да направя?

- Като за начало - да минеш през вратата, без да те аре­стуват. - Той се обърна назад и погледна към Кайро. - Но първо трябва да напазаруваме.

*

Когато се върнаха, светлинното шоу беше в разгара си.

Еди погледна обления в светлина Сфинкс, след което проследи погледа му към насядалата публика.

- Ха - рече той, забелязвайки осветената табела на сгра­дата, която се намираше отвъд периметъра. - Сфинксът гле­да право към „Пица Хът”.

- Ако онзи, който го е построил видеше това, щеше да се побърка - рече Мейси. - Разположението на Сфинкса не е случайно, обърнат е така, че да може да вижда изгрева. А сега денят му започва с пеперони.