Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

- Сега ще разберем. - Нина отвори вратата на кабинката.

Меси беше права: надолу наистина имаше шахта, ко­ято се спускаше под платото. Отнякъде се носеше бръмче­нето на генератор… както и някакъв друг, по-отдалечен звук от електрически уред. Тя се запъти към стълбата, но преди да започне да се спуска по нея, върза косата си на конска опашка.

- Йе, бейби, тя се върна! - каза Еди и се ухили. Мейси също се усмихна, докосвайки собствената си конска опаш­ка, а Нина започна да слиза по стълбата.

7.

Шахтата беше дълбока около шест метра и се спускаше в полегат тунел с каменни стени. Преди да скочи в него, Нина провери дали отдолу не ги чака някой. Пътят на север беше блокиран от струпан пясък, но южният коридор беше разкопан и разкриваше прохода, който не беше използван от хиляди години. На всеки четири-пет метра по тавана бяха закачени крушки, и така до далечината.

По посока на Сфинкса.

Копието на картата, което им беше показала Мейси, беше вярно. Залата на летописите имаше два входа - онзи от източната страна, който екипът на АСН щеше да отвори скоро, и друг, запазен за владетеля. Само заговорниците от Храма на Озирис знаеха за него… а Бъркли не си беше на­правил труда да провери за други входове. Забързан да свърши всичко преди крайния срок и замаян от предстоящия фурор, той се беше втурнал към биещата на очи цел, без въобще да помисли, че може би има и друга.

Тази грешка щеше да му струва скъпо.

Еди скочи зад нея и подуши въздуха.

- Мирише така, сякаш къртят камъни.

Нина усети лека миризма на опърлено.

- На това ли мирише?

- Да. Веднъж се бях хванал на работа в една каменоделна - използваха електрически резачки, за да изрязват над­гробните плочи. Миришеше по същия начин.

- Правил си надгробни плочи? Всеки ден научавам по нещо ново за теб.

Той се усмихна.

- Аз съм пълен със загадки, любов моя.

Мейси скочи от стълбата и се огледа с възхищение.

- О, Боже! Това е страхотно! - Тя изчетка пясъчното по­критие на най-близката стена и отдолу се разкри по-тъмни­ят камък. - Розов гранит - най-вероятно донесен от Асуан. Това със сигурност е входът за владетеля. Твърде скъп е, за да се използва и за други.

- Наясно си с нещата - рече Еди.

- Разбира се! - възкликна тя, след което продължи, леко смутена: - Всъщност само с египетските. С останалото не съм чак толкова запозната… Може ли да тръгваме?

- След мен - рече твърдо Еди и мина пред нея. - Не се знае какво има нататък.

След като изминаха близо две трети от тунела, те от­криха нещо - бензинов генератор, чиято изпускателна тръба излизаше на повърхността. Тунелът покрай него из­глеждаше силно повреден: таванът беше укрепен с яки дървени греди.

- Като че ли всеки момент ще се срути - отбеляза Еди, докато се провираше внимателно под тях.

Нина се вгледа отблизо.

- Може пък вече да е станало - струва ми се, че те са го ремонтирали, за да минат оттук. Сигурно работят от седми­ци… Какво правиш?

Мейси вдигна фотоапарата си.

- Документирам всичко.

- Не можеш да използваш светкавица тук, може да я видят.

- Наясно съм! Правя клипове. - Тя си поигра с бутони­те и засне тавана. Еди и Нина продължиха напред. - Хей, почакайте ме!

Еди стигна до дъното на коридора. Покрити с пясък ко­лони и богато украсени стени бележеха входа към залата. Тук отекващият рев на електрическата резачка се чуваше по-ясно.

Еди надникна в залата. Крушките по тавана бяха заме­нени от ярки прожектори, монтирани върху триножници, които осветяваха западната половина на голяма правоъгълна зала. Не се виждаше жив човек, но шумът проникваше през отвора в западната стена и се виждаха още прожектори. Той влезе вътре и махна на Нина и Мейси да го последват.

Нина едва сдържаше изумлението си.

- Господи - прошепна тя, оглеждайки двете редици по­крити с йероглифи цилиндрични колони по продължение на залата, символите по стените, нишите, които съдържаха за­творени глинени контейнери, в които се пазеха папирусите…

Залата на летописите. Доскоро смятана за мит, но вече твърде реална. И Нина беше една от първите, които след хилядолетия бяха влезли тук.

Но не и първата. Различните съвременни артефакти, ко­ито се забелязваха тук-там, бяха доказателство за това. Върху една количка, оставена до входа, лежеше големият камък, кой­то някога бе запречвал входа, готов да бъде върнат на предиш­ното си място, щом крадците приключеха работата си. Подът беше покрит с прах и безброй отпечатъци от ботуши.

- О-па - рече Еди, забелязвайки една позната дреха, захвърлена на пейката до входа. - Това съм го виждал.

- Аз също - каза Нина, щом зърна сакото от змийска кожа. Тя се взря в тъмния източен край на стаята. Още ко­лони на дъното бележеха местонахождението на друг вход: онзи, през който щяха да влязат Бъркли и екипът му.

Междувременно Мейси отиде в другия край на стаята, подминавайки бръмчащия компресор и електрическото таб­ло. От тях към малкия проход за съседното помещение бяха опънати захранващи кабели и маркуч. Понечи да мине, но Еди ѝ направи знак да се връща.

- Насам - каза той и отиде до тъмния отвор, който се намираше точно срещу входа на владетеля.

Нина го последва. Извън пространството между входа и съседната осветена камера не се забелязваха почти никак­ви следи от стъпки. Крадците се интересуваха само от една определена част от Залата на летописите и не обръщаха ни­какво внимание на останалото.

- Какво има там?

- Египетски дрънкулки. - Нина го погледна саркастично. - Но според мен проходът заобикаля и се връща обратно. В далечината се виждат някакви светлини. - Той извади малко фенерче и плъзна лъча наоколо. Макар и по-малка от предишната, стаята също беше пълна с египетски артефак­ти, но беше пострадала, най-вероятно от земетресение; ед­ната колона беше пречупена и по пода се въргаляха големи късове.

Еди влезе вътре. Нина тръгна след него, следвана от Мей­си с фотоапарат в ръка. Малък, слабо осветен правоъгълник на западната стена показваше входа към четвърта стая; дока­то се придвижваха към нея, през изхода до северозападния ъгъл забелязаха гърба на едно от осветителните тела. След като влязоха в новата стая, те се промъкнаха покрай стената към прожекторите, които осветяваха няколко стъпала.

Нина надникна иззад триножника. Широката каменна стълба водеше нагоре - тя осъзна с трепет, че това е вътреш­ността на самия Сфинкс. Стаята в края ѝ беше изсечена пра­во в сърцето на огромната статуя.

През бръмченето на електрическите уреди тя чу гласове.

- Какво правиш? - попита я Еди, когато тя се опита да мине покрай него.

- Искам да видя какво има там.

- Да, а те ще видят теб!

- Не, няма - прожекторите ще ги заслепят. - Той се намръщи, но отстъпи.

Стаята, в която Мейси едва не влезе малко по-рано, се намираше срещу основата на стълбата и в нея имаше още прожектори. От нея излизаше диря прашни отпечатъци от стъпки, която продължаваше по стъпалата. Нина се наведе да види какво има на върха - и откритието доведе до нов приток на адреналин.

Примесен със страх.

В горното помещение се забелязваха няколко фигури и дори без сакото от змийска кожа тя разпозна мъжа от Ню Йорк, когото, както каза Мейси, наричали Кротала. Освен това видя Хамди да разговаря с някой, който се намираше извън полезрението ѝ. Но всъщност вниманието ѝ беше при­влечено от обекта, който обсъждаха.

Той се намираше на тавана - зодиакалната диаграма, звездната карта с диаметър около двайсет метра, чиито съзвездия бяха изсечени в камъка във формата на древни египетски богове. Нина беше виждала и други подобни - имаше една в Лувъра в Париж - но за разлика от тях тази беше оцветена така, както са искали създателите ѝ.

Само че вече не беше цяла. Бяха я разглобили, насекли. На тавана оставаше последният сегмент с груба триъгълна форма, която започваше от южния край на тавана и леко под­минаваше центъра. Тя ясно виждаше външните очертания на кръга; камъкът беше издълбан и парчетата бяха точно и внимателно изрязани от тавана. Един мъж с предпазни очи­ла, маска на лицето и защитни слушалки режеше с цирку­ляр последното парче.

Друг мъж с маска също работеше по тавана, но с много по-обикновени инструменти - чук и длето. Нина го погледна озадачено, преди да осъзнае какво прави: изсичаше вдлъб­натини в идеално гладката повърхност, останала след цирку­ляра. Единственото, което трябваше да направи, за да премах­не всякакви следи, че зодиакалната диаграма се е намирала тук, беше да направи гладкия кръг неравен и груб, за да не се различава от останалия таван. При всичките останали съкро­вища в Залата на летописите никой нямаше да обърне внима­ние на обезцветяването на някакъв таван. Тя оцени гениал­ността на операцията… макар да бе ужасена от нея.

Мъжът, с когото говореше Хамди, пристъпи в светлина­та. Тя го разпозна от снимката му.

Себак Шабан.

Освен това установи, че Мейси съвсем не бе преувели­чила, описвайки белега на лицето му, който покриваше ця­лата дясна половина от горната устна до месестата част на ухото му. Не можа да не потръпне при мисълта за болката, която сигурно е изпитал.