Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

- Ако онзи, който го е построил видеше това, щеше да се побърка - рече Мейси. - Разположението на Сфинкса не е случайно, обърнат е така, че да може да вижда изгрева. А сега денят му започва с пеперони.

- Не знаеш ли кой го е построил?

- Мислех си, че е Хафра - обади се Нина.

Мейси поклати глава.

- Едва ли. Не си ли чувала за Инвентарната стела?

- Кое? - попита Еди.

- Древен текст, който е открит през 1857 година. Според него Сфинксът вече е бил тук, когато Хафра започнал да строи пирамидата си. Затова и издигнатите пътеки към пирамидата не сочат на изток - трябвало е да заобиколят Сфинкса.

- Всъщност аз съм чувала за Инвентарната стела - рече Нина с леден тон. - И съм сигурна, че споровете по съдържа­нието ѝ продължават.

- Но откриването на Залата на летописите го потвържда­ва, не мислиш ли? Никой от фараоните от Третата династия дори не споменава Залата. Може би не са знаели за същест­вуването ѝ. А ако Сфинксът е много по-стар от Хафра, това може би обяснява защо главата му е толкова по-малка в срав­нение с тялото. Един от фараоните наредил главата му да бъде допълнително обработена, за да заприлича на него.

Еди се изкикоти.

- Мисля - рече той тихо, навеждайки се по-близо към ухото на Нина, - че току-що си го получи.

- Млъкни.

Те спряха недалеч от вратата и Мейси погледна към два­мата униформени мъже.

- Не познавам нито един от двамата.

- Сигурна ли си? - попита Нина.

- Мускулести, добре изглеждащи момчета? Да, щях да ги запомня.

- А сигурна ли си, че искаш да го направиш?

- Готова съм - настоя Мейси. Тя извади пропуска си и се приготви да тръгне към портала - но изведнъж се спря и разкопча още две копчета на ризата си.

Нина повдигна вежда.

- Какво правиш?

- Маскиращо средство. Довери ми се. - Мейси нагласи деколтето си за постигането на максимален ефект, което на­кара Еди да се ухили похотливо, а жена му да го шляпне силно, и тръгна към охранявания портал. Извади пропуска си и им го показа, но дори отдалеч Нина и Еди можеха да видят, че двамата пазачи изобщо не се интересуваха от лицето ѝ толкова, колкото от онова, което се разкриваше под него. Вратата се отвори, Мейси се усмихна весело на двамата мъже и се промъкна вътре.

- По-добре да тръгваме - каза Еди и се отправи към пътя.

Нина се намръщи.

- Невероятно. Тя направи нещо, което връща жената трийсет години назад… и те се вързаха!

- Завиждаш, а? - подразни я Еди.

- Не. А ти спри да я зяпаш. Фалшиви са.

- Какво? - Той поклати глава. - Сигурна ли си?

- Еди, тя прилича на дълга дръжка за метла с две зале­пени дини за нея! А баща ѝ е пластичен хирург. Помисли си. Освен това е достатъчно млада, за да ти бъде дъщеря.

- Благодаря ти, че ме депресира.

- Мисля, че някой друг беше наред. - И двамата се ус­михнаха.

Стигнаха до онази част от пътя, която се намираше точно над разкопките, и погледнаха надолу. Двамата стражи си бяха там, но имаше още двама мъже, които привлякоха вни­манието им. Никой от тях не им беше познат, ала Нина има­ше ужасяваща представа за онова, което изнесоха от палат­ката в голям сандък.

- По дяволите! - каза тя. - Опразват терена!

- Смяташ ли, че диаграмата е в сандъка?

- Може би. Или поне част от нея. Може да са я нарязали, за да успеят да я изнесат от тунела. Господи, дали не сме закъснели?

След малко мъжете се върнаха с празни ръце и влязоха в палатката.

- Мисля, че още не са свършили - рече Еди.

- Добре - може би все още можем да ги спрем. Виждаш ли Мейси някъде?

Еди я забеляза да наднича иззад стената на горната част на храма, където се беше скрила от мъжете със сандъка.

- Ето я там. - Той посочи с ръка, след което ѝ махна да напусне скривалището си и да се приближи до разкопките.

- Да се надяваме, че близначките ще се справят също толко­ва добре и с онези двамата долу.

Той бръкна под коженото яке и тениската си и измъкна дългото найлоново въже, което беше купил от един магазин в Кайро и беше намотал около кръста си; ако го беше носил открито, щеше да възбуди любопитството дори на най-заспалия служител на туристическа полиция. Щом го размота до­край, се зае с колана си.

- Спокойно - рече той на ухилената Нина. - По-късно ще получиш онова, което се крие в панталоните.

- Време беше!

Той ѝ се усмихна в отговор и измъкна една метална кука, закачена за токата. Беше я сложил там, за да заблуди металните детектори. Докато завързваше въжето за нея, Мейси беше слязла от горната част на храма и се приближа­ваше към мястото, където се правеха разкопките - привли­чайки вниманието на пазачите.

Нина нервно погледна куката, докато Еди я подпъхваше под каменната плоча върху стената.

- Дали ще те издържи?

- Да не би да казваш, че задникът ми е дебел? - Той от­ново погледна надолу. Пазачите бяха тръгнали да посрещ­нат Мейси още преди тя да достигне оранжевата мрежа, ог­раждаща периметъра. Огледа се бързо, за да се убеди, че никой не се приближава по тъмния път, след което прехвър­ли въжето над стената - и бързо скочи след него, увисвайки до каменната стена. Куката изскърца.

Докато се спускаше надолу, той погледна през рамо. Пазачите почти бяха стигнали до Мейси. Седем метра до земята, пет, четири…

Тя се спря, принуждавайки двамата мъже да се прибли­жат до нея. Еди се пусна и прелетя останалото разстояние, приземявайки се почти беззвучно върху пясъка, претърколи се и веднага се прикри зад една купчина тухли. Мейси дър­жеше в ръка фотоапарата си и сочеше към Сфинкса. Не мо­жеше да я чуе заради гърмящия през тонколоните глас на водещия светлинното шоу, но предположи, че ги моли да я снимат на фона на паметника.

Те като че ли не проявиха разбиране, единият протегна ръка за пропуска ѝ. Еди тихомълком се приближи до трима­та, докато Мейси разтърси рамене, разкривайки отново впе­чатляващия си бюст. Тези пазачи не се впечатлиха толкова, мъжът нетърпеливо щракна с пръсти.

Тя вече беше забелязала Еди и изигра цяло представле­ние, претърсвайки всичките си джобове, преди да извади пропуска си. Пазачът го грабна от ръката ѝ и го освети с фе­нерчето.

Еди се мушна под найлоновата мрежа. И двамата мъже бяха сложили ръце върху кобурите си.

Ако чуеха стъпките му или го зърнеха с периферното си зрение…

Пазачът погледна Мейси и освети лицето ѝ с фенерче­то. Намръщи се.

Като че ли си я спомняше…

- По дяволите! - изкрещя Мейси, завъртайки се рязко на запад. - Погледнете! Пирамиди!

Пазачите инстинктивно се обърнаха да видят, а Еди се втурна към тях и удари главите им една в друга с глухо изпукване. Двамата мъже се отпуснаха на земята.

Мейси отскочи стреснато назад.

- О, Боже! Ти… Уби ли ги?

- Само ако имат глави като на Хъмпти Дъмпти - отвърна той. - Подай ми ръка.

- Все едно гледах филм! Как успя да го направиш?

- Хващаш главите и удряш здраво. Елементарно. - Той подхвана единия от отпуснатите пазачи за раменете. Неохот­но, все още несигурна, че мъжът е жив, Мейси помогна на Еди да го завлече зад купчината пръст.

След това Еди се върна за другаря му. Погледна към сте­ната и видя как Нина колебливо се спуска по въжето. Когато скриха и втория пазач, тя беше съвсем близо до земята.

Когато Еди се появи под въжето, следван от Мейси, Нина го погледна гордо.

- Виж тук! - похвали се тя и дръпна въжето. - Добра работа за човек, който не е тренирал от месеци…

Над главите им се чу тих звън на метал, пренатоварената кука се счупи и Нина се стовари върху пясъка.

- О, по дяволите! - простена тя.

Еди ѝ помогна да се изправи.

- Май не трябваше да се притесняваме за моя дебел зад­ник, а? - Мейси се изкикоти.

- Млъквай - изръмжа Нина, изтупвайки се от пясъка, докато Еди намотаваше въжето и се оглеждаше къде да го скрие. - И какво, по дяволите, беше това? - Тя шляпна с ръка по гърдите на Мейси. - Скрий ги, за Бога!

Ядосаната Мейси закопча ризата си.

- Какво? Нали свършиха работа!

- Пред Еди нямаше да мине.

- Защо, ‘щото е стар?

- Не - отвърна обидената Нина, - защото е служил в спец частите и е обучаван да не се връзва на подобни неща.

Мейси беше изненадана.

- Служил е в армията? Мислех, че е просто някакъв ар­хеолог. Тоест не се е шегувал, когато каза, че ти е бодигард?

- Не. Така се запознахме - той ми спаси живота. Всъщ­ност, повече от веднъж. Макар че и аз спасих неговия ня­колко пъти, така че сме квит.

- Супер - рече Мейси, впечатлена повече от всякога от съпруга на Нина. - Ами… той няма ли по-малък брат?

Еди се върна при тях.

- Не знам колко време ще бъдат в безсъзнание - каза той, - но така или иначе трябва да действаме бързичко.

- Определено - съгласи се Нина. Тя отиде до палатката и се ослуша за някакви звуци, които да разкрият присъстви­ето на хора вътре. После отметна платнището. Палатката беше празна - но както Мейси им беше разказала, в единия ѝ край имаше дървена кабинка.

- По дяволите - промърмори Мейси, откривайки един­ствено една празна маса в другия ъгъл. - Тук бяха разгънати плановете, но са си ги прибрали! - Тя се обърна назад. - Единият от мъжете, които носеха сандъка, беше Гамал - шефът на охраната. Може пък почти да са приключили - ами ако сме закъснели?