Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

- Да. Обикновено потрошавам всичко, което карам. Май този път съм извадил късмет…

Една тънка струйка бензин от разбития додж стигна до една от горящите кифли.

- Гръм… - започна Еди и блъсна Грант и Ейми на земя­та, преди огънят да достигне до резервоара.

Доджът експлодира, излетя във въздуха, завъртя се и се стовари върху мурсиелагото.

Еди седна.

- И мълнии.

Грант ахна невярващо при вида на превърнатите в скрап триста хиляди долара. Някой от автобуса отново на­прави снимка.

- Божичко!

- Имате застраховка, нали? - обади се Ейми.

Той постепенно се успокои.

- Да. Хм. Права сте. И без това не бях сигурен дали този цвят ми харесва.

- Еди!

Еди се изправи и се обърна към Нина.

- О, Боже, добре си!

- Остави ме мен, ти как си?

Те се прегърнаха, след което тя погледна към очуканото такси. Мейси я беше послушала и беше избягала, но в кола­та имаше още някой. Тя се обърна към Ейми.

- Трябва да извикате линейка. Таксиметровият шофьор е прострелян.

- Май ще ни трябва повече от една - отвърна ѝ Ейми, коя­то вече беше извадила радиостанцията си. - Еди, не знам как­во стана тук, но съм сигурна, че ще ми го обясниш. - Тя по­гледна Нина, след това и Грант. - Както и вие, и вие… По дяво­лите, ще трябва да арестувам всички в радиус от пет пресечки!

- Познаваш ли я? - обърна се Нина към Еди.

- Да, приятелка.

Тя огледа привлекателната полицайка от глава до пети и върху лицето ѝ се изписа подозрение.

- Чакай малко… твоята приятелка-полицайка? С която беше онази сутрин?

- Ами… да - призна той. - Същата.

- Вие ли сте съпругата на Еди? - поиска да знае Ейми. Нина кимна. - Добре, вижте какво - съгласна ли сте да се опознаем отблизо в участъка?

5.

- И така - каза Еди на следващата сутрин и се отпусна на дивана, - когато казах „да видим какво ще ни донесе ут­рото”… нямах предвид точно това.

- Да те преследват и да стрелят по теб? - попита Нина.

- Беше също като едно време - точно както не ми се искаше да бъде. Изненадана съм, че не сме в затвора.

- Донякъде трябва да сме благодарни на Грант за това. Знаеш ли как оползотвори той единствения си разрешен те­лефонен разговор? Обади се на мениджъра си. Който се оба­дил на своя адвокат, който от своя страна звъннал на кмета…

- На кмета? - възкликна изненадана Нина.

- Да. Сещаш ли се за онова благотворително събиране? Двамата се запознаха там. И тъй като кметът се скъсваше да ухажва холивудската звезда, направи си тонове снимки с него, щеше да е прекалено неловко, ако два дни по-късно новият му най-добър приятел бъде прибран на топло. - Той се усмих­на безрадостно. - Точно по тази причина днес в пресата Грант е представен като истински герой, а не като поредния арес­тант. Но всъщност сме най-задължени на Ейми.

Нина сви устни.

- Защо на нея?

- Защото тя гарантира за нас. Това, че Змийската кожа пръсна главата на онзи тип пред половината нюйоркска по­лиция, показа кои са лошите, но ако не се беше застъпила за нас, щяхме здраво да загазим.

- Да се застъпи за теб, искаш да кажеш.

Този тон му беше познат.

- О, Господи! Какво?

- Знаеш много добре какво, Еди. Тази жена - бил си с нея онзи ден, когато ми каза, че си с Грант Торн!

Той разпери раздразнено ръце.

- Да, признавам си! Но между нас няма нищо - тя ми е просто приятелка. Имам толкова много приятелки по цял свят и ти никога не си ми създавала проблеми за тях.

- Защото не си ме лъгал за тях! Още колко пъти си ми казвал, че си на работа, когато всъщност си се виждал с нея?

- О, по дяволите - въздъхна той, - не се виждам с нея! Не се срещаме тайно, за да се чукаме до припадък, ако така си мислиш.

- Какво тогава да си мисля? - сопна му се Нина, но пре­ди да получи отговор, домофонът иззвъня. Тя натисна буто­на: - Да?

- Доктор Уайлд, аз съм, Мейси.

- Качвай се горе. - Тя натисна бутона за отключване на входната врата и се обърна към Еди. - Ще го обсъдим по-късно.

- Няма какво да обсъждаме - сопна се той. - Тя просто ми помага за нещо, ясно ли е?

- Защо не помоли мен да ти помогна? Нали това се очак­ва от съпрузите - да си помагат един на друг.

- Става въпрос за съвсем друго нещо.

Нина понечи да го попита за какво точно става въпрос, но на вратата се почука. Тя отвори и видя Мейси, облечена все още с дрехите си от предишната вечер. Еди по инерция я огледа от главата до петите, спечелвайки си намръщен по­глед от съпругата си.

- Влез, Мейси - каза тя.

- Благодаря, доктор Уайлд - отвърна тя и влезе в апар­тамента. - Радвам се, че сте добре.

- Да, аз също. А ти как си? Как е приятелят ти?

- Джоуи? Добре е, само малко понатъртен. Обадих му се, след като си намерих хотел за през нощта. О, ето телефо­на ви. - Тя го подаде на Нина. - А при вас как мина?

- През по-голямата част от нощта ни разпитваха в по­лицията, което беше забавно. Между другото, това е съпру­гът ми - каза Нина, посочвайки Еди. - Еди. Чейс. Който оче­видно всеки път оправдава фамилията си31, когато стане въпрос за фусти.

Еди изсумтя раздразнено и се обърна към Мейси.

- Здрасти. Да, аз съм съпругът на Нина - и личен бодигард. За което не получавам кой знае какви благодарности.

- Здрасти. - Мейси небрежно стисна ръката му и също го огледа от глава до пети. Нина се досети какво си мисли - твърде стар, твърде плешив - и се подсмихна.

- И така - каза той, сядайки на дивана, - след като и вие сте тук, може би най-накрая някой ще ми разкаже какво ста­ва тук, по дяволите? Защо се наложи заради нещо, което ста­ва в Египет, да задигна ламборгинито на Грант Торн и да ви преследвам през половината град?

- Познавате Грант Торн? - попита Мейси. - Много е готин!

- Тук не става въпрос за Грант Торн - обади се Нина, забелязвайки как мнението на Мейси за Еди изведнъж се променя в положителна посока. - А за онези мъже, които те преследваха. Същите от Египет ли са?

- Само онзи с грозната прическа и ужасното сако.

- Аз пък мисля, че е доста яко - обади се Еди, но изведнъж се намръщи при спомена, който изникна в съзнанието му.

- Какво има? - попита Нина.

- Наскоро видях един човек със същото сако… - Челото му се набръчка и той се опита да си спомни. - По дяволите! Не беше само същото сако, и човекът беше същият! Беше на онази среща с последователите на култа, на която ме за­веде Грант!

- Храмът на Озирис?

- Да, точно това. Беше в лимузината заедно с шефа, онзи бившия актьор. Имаше и още един човек, отвратително из­глеждащ нещастник с голям белег от изгаряне…

- О, Боже! - прекъсна го Мейси и притисна ръка към дясната си буза. - Тук ли се намира белегът?

- Да, минава през лицето му.

- Видях го и в Египет - обърна се развълнувано тя към Нина. - Беше при Сфинкса, той ръководи цялата работа!

- Каква е тази история със Сфинкса? - попита Еди. - Какво търсят там?

- Нали се сещаш за телевизионните реклами, които ме вбесяват? - каза Нина. Той кимна. - Това търсят.

- Опитват се да го изкопаят преди АСН, за да могат да задигнат каквото има вътре - допълни Мейси.

- А вътре има…? - вдигна вежди Еди.

Мейси извади фотоапарата си.

- Ще ви покажа. - Тя видя лаптопа на Нина. - Мога ли да го вържа към него?

Нина порови из чекмеджето за кабел, след което свърза фотоапарата на Мейси към нейния Макбук Про, за да може момичето да прехвърли файловете на твърдия диск. След по-малко от минута тя можа да разгледа подробно всички сним­ки, които беше видяла на малкия дисплей на фотоапарата.

- Значи това са трите свитъка, които са дали на АСН…

- А този са скрили. - Мейси посочи четвъртия древен папирус и увеличи изображението. - Тази част тук описва северния вход към Залата на летописите - той бил запазен само за фараона, защото според египтяните Полярната звез­да символизира владетелите и боговете. - Тя премина на следващата снимка, показвайки чертежите на конструкция­та под Сфинкса, и посочи два тунела. - Всички останали е трябвало да използват източния вход.

- …който Лоугън разкопава - каза Нина като кимаше. - Какво друго пише там?

Мейси се върна към първата снимка и увеличи долната ѝ част.

- Нещо за зала с карта… ето тук! В нея е скрита зодиакална диаграма, която, ако се знае ключът за разшифроването ѝ, подсказва как да бъде намерена Пирамидата на Озирис.

Нина отново я изгледа скептично.

- Сигурна ли си, че точно това пише?

- Сигурна съм, доктор Уайлд! - раздразнено отвърна Мейси, но се сети на кого говори. - В първия момент и на мен ми се стори странно, но точно това пише там. Диагра­мата представлява някаква карта.

Нина погледна към екрана. Първите три свитъка за За­лата на летописите се бяха оказали точни и ако на четвъртия също можеше да се вярва…

- От това ще излезе нещо огромно. Ако Пирамидата на Озирис наистина съществува, тя ще промени всичко, което мислим, че знаем за египетската история. - Тя погледна Мейси. - А мъжете, които те преследват, са сигурни в това и са готови да убият за него. - Погледът ѝ се върна към папи­руса. - Какво още пише там?