Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

- Не линейка, полицията! Ох! - Нина извика стресна­то, когато друго такси рязко наби спирачки пред нея. Тя бързо завъртя волана, но въпреки това закачи задната му броня и я откърти. Разгневени шофьори надуха клаксони­те си. - По дяволите! Извинявайте - обърна се тя към из­плашения таксиджия.

Порови в чантата си за телефона, опитвайки се управлява колата с една ръка. Свистящите гуми и ярките фарове в огледа­лото за обратно виждане ѝ подсказаха, че доджьт също е пре­сякъл кръстовището. Тя намери телефона си и го подаде назад.

- Ето!

Мейси набра 911 и бързо описа на оператора ситуация­та, в която се намираха, докато Нина криволичеше между колите, опитвайки се да стои колкото се може по-далеч от преследвачите им.

- Полицаят каза да караме към Двайсет и първа улица - обяви Мейси, след като приключи с разговора. - Те ще ни посрещнат там.

- Освен ако тези задници не ни пипнат първи. - Въпре­ки усилията ѝ, доджът непрекъснато скъсяваше дистанция­та. Мейси ѝ подаде телефона, но Нина я възпря. - Недей! Прегледай телефонните ми номера и набери Еди.

- Кой е Еди?

- Съпругът ми.

- Сега не е най-добрият момент да му кажете, че ще закъснеете за вечеря!

- Просто се обади, умнице! Той знае как да ни измъкне от тази ситуация! - Двамата с шофьора се спогледаха тре­вожно, докато таксито прелетя през следващото кръстови­ще. - Поне се надявам да е така.

*

Еди от пръв поглед не хареса приятелите на Грант - два­ма дългурести близнаци, които максимално се възползваха от приятелството си с кинозвездата. Но той си замълча, до­като те опипваха оскъдно облечените момичета, които лес­но биваха убеждавани да се присъединят към тях във ВИП салона. Усамоти се в единия ъгъл и се съсредоточи върху работата си, която се състоеше в това да прогонва досадни­ците и ненормалниците, които досаждаха на клиента му. Досадниците и ненормалниците, които той искаше да са с него, не бяха проблем на Еди.

Телефонът му иззвъня. Нина. Докато беше на работа, не биваше да приема лични разговори. Но Грант едва ли щеше да забележи - беше зает да брои с език зъбите на поредното си завоевание.

- Здрасти, скъпа. Какво става?

- Някой се опитва да ме убие!

Не беше сигурен дали не се шегува. Струваше му се, че се обажда от кола.

- Къде си?

- В Ийст вилидж, някъде около Двайсет и първа.

Мамка му! Това беше на другия край на Манхатън, поне стотина пресечки.

- Колко са лошите? Въоръжени ли са?

- Поне трима! И са въоръжени! - В слушалката се чу сви­рене на гуми, последвано от силен писък и гневни клаксони.

Писъкът не беше на Нина.

- Кой е с теб?

- Един човек от АСН и таксиметровия шофьор - той е ранен!

- Защо не се обадиш за линейка? - дочу се сподавен от болка, но гневен мъжки глас.

Еди стисна безсилно юмруци. Намираше се твърде да­леч, за да ѝ помогне - можеше единствено да ѝ предложи съветите си.

- Обади ли се на ченгетата?

- Да, опитваме се да стигнем до участъка.

Той погледна Грант и в главата му започна да се оформя една идея.

- Ще ти звънна след малко - каза той. - Просто стой да­леч от тях!

Той прекъсна разговора и изтича до масата на Грант.

- Аз също сам правя каскадите си - хвалеше се актьорът пред една ококорена млада жена. - Нали се сещате във „Взривоопасен” как тичам по една цистерна, която се взри­вява? Това наистина съм аз.

Пропусна да отбележи компютърно генерираните огне­ни топки и обезопасителното въже, което беше дигитално изтрито от кадрите, но Еди реши да не я осветлява по въпро­са. Вместо това протегна ръка.

- Господин Торн, трябва ми жетона за паркинга.

Грант го погледна объркано.

- Какво?

- Жетона за паркинга. Дайте ми го.

Актьорът го гледаше озадачено. Единият от приятелите му се изправи и се ухили пиянски.

- Хей, господин Бодигард, какво ще кажеш да се омиташ оттук и да ни оставиш наса…

Само след миг ръката му се оказа извита зад гърба, а бузата му - притисната към масата. Грант примига.

- Жетона! - отсече Еди. - Веднага.

- Ъ-ъ-ъ… какво правиш? - попита Грант, докато ровеше в джоба си.

Еди блъсна приятеля му и грабна жетона.

- Трябва ми колата ви - каза той, докато бързаше към стълбите. Останалите гости на ВИП салона не знаеха как да реагират на случилото се.

- Пич, направо си уволнен! - извика Грант, скочи от мя­стото си и хукна след него. - Няма начин да ти позволя да вземеш колата ми! Няма начин!

- Има - отвърна Еди. Той хукна надолу по стълбите, като си проправяше път през тълпата. Зад него се разнесоха гневни викове, но щом тълпата осъзна, че сред тях има хо­ливудска звезда, веднага се струпа около него като привле­чена от магнит.

Еди изскочи на улицата и хвърли жетона заедно с една петдесетачка на момчето, което паркираше колите.

- Колата на господин Торн. Бързо. - Служителят пъхна парите в джоба си и каза нещо по уоки-токито си. Еди потропа нетърпеливо с крак. Не след дълго Грант щеше да ус­пее да се измъкне от тълпата.

Телефонът му иззвъня.

- Нина! Какво става?

- Още ни преследват!

- Ще дойда колкото се може по-бързо!

- И колко бързо ще е това?

Той чу рева на двигателя на ламборгинито от паркинга.

- Много.

Отиде до завоя и погледна към паркинга. Колата се спу­скаше надолу по рампата. Хайде де, размърдай се! Грант щеше да излезе всеки момент навън.

Мурсиелагото излезе от гаража и фаровете му блеснаха над лъскавата оранжева кожа. Колата спря пред ВИП входа, шофьорската врата се вдигна нагоре. Еди извади още една петдесетачка, за да примами момчето по-бързо навън…

- Хей! - Грант изтича на тротоара, разблъсквайки феновете си. - Спрете го! Това е моята кола!

Момчето още не беше станало от мястото на шофьора. Биячът, който на идване се беше подиграл с ръста на Еди, се втурна към него.

- Добре, почакай…

Еди го ритна с коляно в слабините и щом онзи се присви напред, той заби юмрук в лицето му, запращайки го в ръцете на колегата му. Двамата мъже се изтъркаляха на тротоара, оп­литайки се в кадифеното въже. Клъбърите веднага съзряха възможността и хукнаха към входа, настана пълна анархия.

Еди измъкна смаяното момче от колата, хвърли го върху биячите, вмъкна се в колата и спусна вратата. Превключи на скорост и тъкмо понечи да потегли, когато Грант изскочи пред колата и удари с ръце по капака ѝ.

- Няма да ми вземеш колата, човече!

Еди даде газ и колата леко скочи напред. По лицето на Грант премина страх, но той не помръдна от мястото си. Еди реши да смени тактиката, погледна в тясното огледало за обратно виждане, за да провери дали отзад има някой, прев­ключи на задна скорост и рязко потегли.

Грант едва не падна на земята, но успя да запази равно­весие. Щом Еди спря, той изтича до колата и отвори паса­жерската врата.

- Какво правиш, по дяволите?

- Някой се опитва да убие жена ми! - извика Еди. - Трябва бързо да стигна при нея - така че или влизай, или се махай от пътя ми!

Грант избра първото и лицето му отново придоби оза­дачено изражение.

- Пич? Сериозно ли?

- Сериозно!

- По дяволите, пич, няма начин! Хайде тогава, да вър­вим да я спасяваме! - Леката усмивка на лицето му подсказ­ваше, че вече си се представя като истински герой в реал­ния живот. - Какво чакаш? Да тръгваме!

Еди си спести саркастичния коментар. Вместо това под­кара колата по-далеч от клуба, с адски рев на дванайсетцилиндровия ѝ двигател.

*

Нина се извърна. Доджьт все още беше зад тях и се при­ближаваше застрашително, докато двете коли се провираха между автомобилите на Трето авеню. Пикапът беше много по-голям от таксито, не беше съвсем подходящ за улиците на Ню Йорк, но пък беше и много по-мощен - както и по-добре поддържан. Фордът вече звучеше така, сякаш няколко много важни части са се разглобили и дрънчат из скоростната кутия.

Таксиджията също вдигаше голям шум.

- За Бога - крещеше той, - спри! Задръж таксито, само ме пусни да сляза!

- Виж какво… как ти е името?

- Рикардо.

- Рикардо - каза Нина, - почти стигнахме полицейския участък. Ясно ли е? Само още една пресечка! - Тя натисна клаксона и отново премина в насрещното платно, за да из­бегне колите, спрели на кръстовището на Двайсета улица, и се сви от страх, когато срещу нея блеснаха фарове. В този миг таксито прекоси кръстовището и тя побърза да се върне в своето платно.

Доджьт също криволичеше, блъсна се в една кола и я завъртя върху тротоара. Но това почти не го забави, метал­ната решетка пред радиатора пое по-голямата част от удара.

Мейси гледаше вторачено резултата от сблъсъка.

- Господи!

- Дръжте се здраво! - Приближаваха следващото кръсто­вище… Накъде се намираше участъкът? Вляво или вдясно?

Двайсет и първа улица беше еднопосочна, трафикът се движеше на запад през Манхатън - а пътят вдясно беше бло­киран от чакащи коли.

Нямаше никакъв избор…

Нина зави рязко наляво, таксито се изправи на две гуми. Едно порше беше паркирано до пешеходната пътека и фордът се плъзна точно към него.