Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

- Какво правиш? - извика Рикардо.

Мейси гледаше невярващо през напуканото стъкло.

- Ще се блъснем в него!

- Ще спре, ще спре… - Нина постави другия си крак върху спирачката, готова да натисне с всичка сила…

Шофьорът на автобуса се уплаши пръв, безопасността на пътниците му беше най-важна. Той натисна спирачка­та, колелата му блокираха…

И той поднесе.

- Ох, това не беше добре! - изпъшка Нина. Автобусът се завъртя поне на деветдесет градуса, истинска пътна пре­града от метал и стъкло.

Но шофьорът в дясното платно забеляза опасността и даде газ точно преди автобусът да удари колата му отзад - освобождавайки място.

От което Нина се възползва веднага.

Фордът се удари в бордюра на тротоара. Пред очите ѝ блес­на полицейското лого на стената на участъка на Таймс скуеър; тя извика и завъртя волана. Предната броня одраска табелата и таксито се устреми напред по тротоара. Хората отскачаха от пътя му, но неочаквано се появи едно препятствие…

- По дяволите! - извика Нина и се блъсна в количката за хамбургери. Продавачът вече беше избягал; количката се завъртя, пръскайки навсякъде вряща вода и кренвирши, и таксито я изблъска на кръстовището.

Нина се освободи от нея и продължи по Бродуей. По­гледна назад…

*

Автобусът се спря, блокирайки трите ленти пред лам­боргинито.

- Ма-а-а-мка му-у-у! - извикаха Грант и Еди. Единстве­ният начин да избегнат сблъсъка беше да тръгнат след Нина…

Колата се разтърси, когато се качиха на тротоара, след това Еди сви вляво, за да заобиколи автобуса, разминавайки се на косъм с въртящата се количка за хотдог.

Той също погледна назад…

Плъзгащият се додж се вряза в автобуса.

Премина право през него, разцепвайки долния етаж на парчета в експлозия от късове метал и летящи седалки. По­вечето пътници се намираха на горния етаж, а онези долу се бяха скупчили в двата края на автобуса малко преди пикапът да мине през средата му. Той се преобърна на Таймс скуеър и спря с адско стържене до тротоара.

Ламборгинито също спря. Еди изскочи навън и поглед­на назад. От преобърнатия додж изтичаше гориво, окървавеният му шофьор се опитваше да се измъкне през натро­шеното предно стъкло. Другият от пътниците, набит мъж с бръсната глава, беше изхвърлен от колата и лежеше близо до количката за хамбургери. Той все още стискаше оръжие­то си в ръка - компактен полуавтоматичен пистолет ТЕС-9.

Другата врата на ламборгинито също се отвори. Появи се Грант - и за голяма изненада на Еди хукна към бръснатия тип.

- Чакай, върни се! - извика той.

Актьорът не му обърна никакво внимание. Стигна до слабо помръдващия стрелец и изрита автомата от ръката му, запращайки го към разбития додж.

- Това е граждански арест! - обяви той, стъпи върху гърба на мъжа и зае героична поза. После се ухили на Еди. - Точно както в „Граждански арест”, а?

- Идиот! - промърмори Еди, заобикаляйки мурсиелагото. Мина покрай пушещата количка за хамбургери - синьо­то пламъче на газовата бутилка продължаваше да нагрява голямата метална тенджера. - Добре ли си?

- Да, човече. Беше много… напрегнато. Мили боже! - От горния етаж на пробития автобус проблесна светкавица - някой му беше направил снимка. - Успяхме ли да спасим твоята…

Покрай автобуса притича един полицай с вдигнат пи­столет.

- Не мърдайте! - извика той. - Вдигнете ръце и легнете по лице на земята, веднага!

Еди веднага вдигна ръце. Междувременно Грант се обърна към полицая и рече безгрижно:

- Всичко е наред, човече. Ние сме добрите. - Той кимна с глава към билборда. - Виждаш ли? Това съм аз.

Ченгето изви ръката му за гърба.

- Млъквай! Лягай на…

Задната врата на доджа се отвори с трясък и върху пре­обърнатата кола се показа Змийската кожа. Видя тримата мъже и се прицели в тях…

И стреля. Еди сграбчи Грант и го изтръгна от хватката на полицая, който отнесе куршум в гърдите. Той се строполи на земята и изпусна пистолета си; оръжието се плъзна под едно спряло такси. Шофьорът му хукна да се крие.

Еди се хвърли зад таксито, повличайки Грант след себе си. Змийската кожа отново стреля и предното стъкло на ко­лата се пръсна на парчета. Еди блъсна Грант до предното колело. В този момент забеляза пистолета на полицая, кой­то се беше плъзнал до задната гума.

Змийската кожа скочи от доджа. Стреля още два пъти по таксито, натроши прозорците му, след което грабна автома­тичния пистолет.

Еди се хвърли към задната гума и се пресегна за писто­лета, който се оказа полуавтоматичен „Глок 19”. Облегна се на гумата и провери пълнителя му.

Грант запълзя към него.

- Назад! - извика Еди и се хвърли към актьора. В същия момент Змийската кожа започна да стреля на автоматичен ре­жим. Вратата зад гърба на Еди стана на решето точно когато той блъсна Грант назад. Дъжд от куршуми се изсипа върху предницата на таксито, проби тънката стоманена обшивка и срещна непреодолимото метално тяло на двигателния блок.

- Колите стават за прикритие, не за скривалище! - извика Еди на уплашения Грант, когато стрелбата спря. - Не са ли ви научили на това в кинаджийското екшьн-училище? - Той на­дигна глава. Мъжът със сакото от змийска кожа беше изчерпал амунициите, хвърли автомата на земята и извади револверите си. Гологлавият, който лежеше наблизо, се изправи, залитайки, лицето му беше нашарено от рани и драскотини.

- Еди! - извика някаква жена. Той се огледа и видя об­лечената с униформа Ейми да тича приведена към него, следвана от партньора си.

Змийската кожа отново стреля, принуждавайки всички да залегнат. Партньорът му извади пистолет и двамата за­почнаха да отстъпват.

- Какво става тук, по дяволите? - попита Ейми.

- Питай тях! - отвърна той, махвайки с ръка към стрел­ците. - Това са задниците, които искат да убият жена ми!

Още един куршум проби ламарината на таксито и със звън се пръсна в двигателя. Грант извика, а Ейми потръпна.

- Нюйоркска полиция! - извика тя. - Хвърлете оръжията!

В колата се забиха още куршуми, към оглушителните изстрели на револверите се присъедини ритмичното потракване на автоматично оръжие. Двамата мъже не признаваха никакви заповеди. Еди надникна иззад предната броня на таксито и видя, че двамата бързо отстъпват заднешком, след като в стрелбата се включиха и други полицаи. След като един от колегите им беше ранен и имаше заплашени цивил­ни, те нямаше да се поколебаят да ги убият, но Еди искаше поне единият да остане жив, за да каже защо са искали да убият Нина.

Той взе глока и стреля под колата, улучвайки десния гле­зен на гологлавия. Мъжът падна на земята и се разкрещя. С присвити от болка очи се обърна към Змийската кожа.

- Помогни ми!

Онзи отвърна на погледа му и с безизразно лице го про­стреля в главата.

- Боже! - прошепна Ейми. Змийската кожа потърси при­критие зад преобърнатия додж. Тогава осъзна какво се кани да прави Еди. - Не, почакай!

Но Еди вече беше изскочил иззад таксито и тичаше към пикапа с насочен пистолет. Целта му се криеше зад доджа… който не беше по-непроницаем за куршумите от таксито. Прицели се ниско, с надеждата, че ще го улучи в краката и изстреля серия куршуми към кабината на пикапа…

Змийската кожа изскочи и стреля. Но той не се целе­ше в Еди.

Мишената му беше газовата бутилка на количката за хотдог, която се взриви като бомба.

Взривната вълна събори Еди на земята. Когато полицаите се съвзеха от експлозията, Змийската кожа вече се беше отда­лечил по Четирийсет и трета улица и се изгуби сред тълпата.

Еди смачка една горяща питка за хотдот и се изправи с изкривено от болка лице. Ейми изтича към него, останали­те полицаи се пръснаха наоколо - някои помагаха на ране­ния полицай, останалите се впуснаха в безплодно преслед­ване на убиеца.

- Добре ли си?

- Ще оживея - изръмжа той, поглеждайки към гологла­вия мъж. - За разлика от него.

Ейми поклати глава, все още зашеметена от сцената, на която беше станала свидетел.

- Хладнокръвно убийство пред група ченгета? Този тип е луд!

- Може би, но се справя много добре. Мисля, че няма да го заловите.

- Ще видим - отвърна Ейми с наранена професионална гордост - но и с известно примирение.

Грант се приближи с пребледняло лице.

- Годподи, човече! Ти, ти… - Той ожесточено разтърси ръката на Еди. Ейми повдигна изненадано вежди, щом го разпозна. - Ти ми спаси живота, човече! Ако не беше там, сега да съм мъртъв!

Еди реши да не споменава, че вината да се превърне в мишена си е изцяло негова.

- Това ми е работата.

- Не, човече, сериозно. Ако имаш нужда от нещо, как­вото и да е, просто ми кажи. Твое е.

- Какво ще кажеш за ламборгинито? Не, шегувам се - поясни той, когато от изражението на Грант стана ясно, че съвсем няма предвид буквално всичко.

- Човече! - Грант погледна към мурсиелагото. - Не мога да повярвам! Ти каза „без драскотина” и го изпълни!

Дори с понесените леки ожулвания, ламборгинито из­глеждаше непокътнато, в лъскавата му боя се отразяваха от­блясъците на пожара.