Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

Еди продължаваше да го стиска за гушата. Маневрите му бяха отказали Лоренц от намерението да застреля Мейси, но холандецът започваше да се съвзема от шеметното въртене.

Шабан също. Мейси се опита отново да го удари, но той хвана китката ѝ и я изви зад гърба ѝ. Рамото ѝ изпука и тя изкрещя. Египтянинът я блъсна във вратата.

Лоренц се наведе напред и протегна ръката си, стисна­ла пистолета, покрай пилота, за да се прицели по-добре в Еди. Англичанинът сграбчи оръжието със свободната си ръка, опитвайки се да отклони цевта.

Ръцете и на двамата мъже трепереха, докато се мъчеха да надделеят един над друг, но Лоренц имаше преимущест­во. Задъхан от огромното усилие, Еди се оттласна от плаза и влезе в кабината.

Тресящото се дуло се насочи към пилота. Ако Лоренц стреляше, щеше да подпише собствената си смъртна присъ­да. Еди натисна по-силно…

С очи, пълни с омраза, Шабан се хвърли напред и заби юмрук в лицето му. Еди залитна назад и изпусна пистоле­та… и пилота.

Падна назад и се удари болезнено в плаза. Кракът му беше омотан в предпазния колан. Той увисна с главата на­долу на не повече от три-четири метра над земята - а хели­коптерът не спираше да пада!

Нина зави зад ръба на пирамидата и видя пред себе си хе­ликоптера, който не спираше да се върти и да губи височина…

Точно над нея.

- По дяволите! - изкрещя тя, удари спирачка и изскочи навън през отворената врата, докато хеликоптерът се при­ближаваше застрашително към джипа…

*

Пъшкащият пилот се надигна и примига шокирано, щом осъзна колко близо се намира до земята. Той натисна другия управляващ педал, за да спре въртенето, и увеличи мощността.

Протегнатите ръце на Еди одраскаха земята - и хеликоп­терът се стабилизира. Еди видя как Нина изскача от втория армейски джип.

Мицубишито…

Нина подскочи.

- Еди! - извика тя, когато хеликоптерът се стабилизира и увисна над двора.

- Лебедката! - извика в отговор той. - Подхвърли ми кабела!

- Какво?

Той протегна двете си ръце към мицубишито.

- Лебедката, кабела! Хвърли ми го!

Тя изтича към предницата на джипа, освободи спирач­ката, за да може макарата да се завърти свободно, грабна ку­ката в едната си ръка, а с другата започна да дърпа кабела.

- Изкмъкни ни оттук! - заповяда Шабан. Пилотът уве­личи мощността. Хеликоптерът отново се издигна.

Нина погледна към Еди, който профуча край нея. Очите им се срещнаха.

Тя нямаше представа дали е развила достатъчно кабел, но това беше единственият ѝ шанс да го спаси.

Той протегна ръце.

Тя хвърли куката с всичката сила, която успя да изцеди от тялото си.

Кабелът полетя нагоре и се удари в плаза. Еди се про­тегна, пресегна се с едната си ръка… И го хвана.

Пръстите му се вкопчиха в куката. Дръпна я и я стисна здраво с две ръце…

Кабелът, който Нина беше развила, свърши. Той се опъ­на, макарата изскърца и започна да се върти като полудяла, отпускайки още кабел. Нина погледна нагоре. Хеликоптерът се издигаше все по-бързо.

Еди се стегна и се прегъна в кръста. Първия път не можа да стигне до плаза. Той се напрегна още повече и с рев се опита да се хване за метала, но кабелът го теглеше назад.

Пилотът пусна за малко лоста, за да затвори вратата, но установи, че нещо му пречи. Забеляза увисналия навън пред­пазен колан.

- Той е още тук!

- Лоренц! - извика Шабан. - Наведи се навън и го за­стреляй!

Лоренц го погледна смутено.

- Навън ли?

- Той виси на един от плазовете! Стреляй под нас! - Той посочи ядосано пода. Холандецът изглеждаше още по-несигурен, но послушно се омота в предпазния колан, преди да отвори вратата.

Погледът на Нина шареше трескаво между хеликоптера и лебедката. Кабелът свършваше.

Лоренц отвори вратата и се наведе навън, изкривявайки врат, за да може да погледне под корпуса на хеликоптера. Забеляза увисналата фигура от другата страна и се наведе още повече, за да се прицели по-добре.

Еди направи още един опит, докато Лоренц се мъчеше да го хване на мушката си - и този път куката се закачи на плаза.

Секунди по-късно кабелът се разви докрай.

Нина отскочи назад при резкия подскок на мицубиши­то. Бързо издигащият се хеликоптер рязко спря, подхвърляй­ки Шабан и пилота нагоре. Мейси извика, когато предпаз­ният колан се впи в гърдите ѝ.

Последствията за двамата мъже, които се намираха извън кабината, бяха по-ужасни.

Еди, който миг преди това се опитваше да се добере до плаза, внезапно беше подхвърлен към него. Той инстинктивно се вкопчи в метала и го стисна здраво.

Лоренц нямаше такъв късмет. Той беше подхвърлен на­горе. Ръката му, която държеше пистолета, се удари в рамка­та на вратата и той го изпусна в кабината.

Главата му попадна между въртящите се перки.

Кръв оплиска предното стъкло; той падна, горната част на черепа му над очите бе отнесена. Треперещото тяло се размаза върху каменния двор на петдесет метра отдолу.

Замаяният пилот се свлече пред контролното табло и притисна лоста за управление. Хеликоптерът залитна странично към пирамидата, закачен за кабела като уловена с въдица риба.

Нина извика и отскочи от пътя на раздвижилия се джип. Еврокоптерът нямаше достатъчно мощност да по­вдигне тежащото два тона и половина мицубиши, но мо­жеше да го тегли.

Еди преметна свободния си крак върху плаза. Погледна надолу: хеликоптерът се намираше над пирамидата и се при­ближаваше към прожектора на върха ѝ.

Той освободи другия си крак от предпазния колан и се издърпа върху плаза. Един бърз поглед пред прозореца му показа замаяния пилот на предната седалка и Мейси на се­далката зад него. Лицето й беше изкривено от болка и тя сти­скаше рамото си.

Шабан се беше навел напред и се опитваше да достигне нещо на пода. Първоначално Еди реши, че се опитва да взе­ме контейнера със спорите, но след това забеляза металния цилиндър на празната седалка до египтянина.

Разбра какво е търсил Шабан чак когато мъжът се из­прави рязко и насочи пистолет към Еди…

Мейси удари ръката му точно, когато той натискаше спусъка.

Страничният прозорец почервеня от кръв - куршумът бе улучил пилота в главата, отнасяйки част от черепа му. Тя­лото му се сгърчи и натисна единия педал. Хеликоптерът се завъртя бясно.

Вратата на пилота се отвори. Еди се вмъкна вътре, пре­скачайки трупа. Шабан беше тласнат в другия край на каби­ната. Все още стиснал пистолета, той протегна свободната си ръка към ръчката.

Ярка светлина изпълни кокпита - хеликоптерът премина­ваше през лъча на прожектора. Заслепен, Еди стисна очи за миг.

Когато ги отвори, видя пистолета, насочен в лицето му…

Отдолу мицубишито се удари в стъклената стена на пи­рамидата и кабелът се уви в стоманения скелет на построй­ката. Сблъсъкът запрати Еди на празната предна седалка и отхвърли Шабан към вратата.

Която се отвори.

Страх замени гнева в очите на египтянина. Шабан се вкопчи в рамката на вратата. Изпусна пистолета, за да се хване по-здраво. Оръжието гръмна веднъж и полетя към пирамидата, а куршумът се заби някъде в задната част на хеликоптера.

По конзолата замигаха светлини, разнесе се предупре­дително жужене. Еди погледна натам и установи, че нивото на маслото пада застрашително. Куршумът беше повредил двигателя.

Еврокоптерът отново подскочи, дръпнат от кабела. Кон­тейнерът се затъркаля по задните седалки. Еди и Шабан го погледнаха едновременно, след което се спогледаха.

Да го спасят или да го унищожат…

Еди прескочи седалката, докато Шабан се изтегли навъ­тре. Водачът на култа пръв се докопа до стоманената кутия, хвана я за дръжката и нанесе силен удар върху слепоочието на Еди. Нов лъч светлина прониза кабината - хеликоптерът отново беше преминал край прожектора, неспособен да се освободи от автомобилната си котва.

Шабан притисна цилиндъра към гърдите си и ритна Еди.

- Ти си едно нищо! - изкрещя той. - Не можеш да ме победиш! Аз съм бог!

- Щом си бог - рече Еди, виждайки го как стиска рам­ката на вратата с побелели кокалчета, - я да видим дали мо­жеш да летиш!

Той удари с всичка сила ръката на египтянина.

Пръстите на Шабан изтръпнаха от болка, но това беше нищо в сравнение с онова, което почувства, когато ръката му се удари в твърдия метал и най-дългата кост - на средния му пръст - се счупи. Той изкрещя и се пусна - а Еди, очаквайки точно това, запрати окървавения си юмрук в белязаното лице.

Еврокоптерът се люшна отново към заслепяващия лъч… и Шабан падна.

Без да пуска контейнера, той полетя надолу от близо двайсет метра височина, стовари се върху върха на пирами­дата и гръбнакът му изхрущя.

Еди погледна надолу към отпуснатата фигура, която бло­кираше лъча. Върхът на пирамидата стърчеше от корема му.

- Разбра ли какво имам предвид? - извика той.

Но Шабан не беше напълно мъртъв.

Въпреки че кръвта му изтичаше през ужасната рана, той намери сили да вдигне едната си ръка и да се опита да отво­ри контейнера, за да разсипе смъртоносното му съдържание.