Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2 - Патрик Ротфус

— Ако онова, което казваш, е вярно, защо някой би отишъл при Ктаех?

За момент изглеждаше, че младежът се кани да му се нахвърли, но вместо това той само

въздъхна горчиво.

— Което си е право, моят народ не е известен с взимането на правилни решения —

призна той. — Всяко момиче и момче във Фае знае какво представлява Ктаех, но въпреки

това винаги има някой, който е готов да го потърси. Ходят при него, за да получат отговори

или за да зърнат нещо от бъдещето. Или пък се надяват да отмъкнат някое цвете.

— Цвете ли? — учуди се Квоте.

Баст отново го погледна изненадано.

— Не си ли чувал за рина? — Когато на лицето на съдържателя не се появи никакво

разбиране, помощникът поклати обезсърчено глава. — Цветята са панацея, Реши. Те могат

да излекуват всяка болест, да премахнат всяка отрова и да заздравят всяка рана.

При тези думи Квоте повдигна вежди.

— А — рече той и сведе поглед към подпрените си върху масата ръце. — Разбирам. Сега

ми е ясно защо хората са привлечени от Ктаех, макар да знаят, че трябва да стоят далеч от

него. — Съдържателят вдигна поглед. — Трябва да призная, че не разбирам какъв е

проблемът — каза той извинително. — Виждал съм чудовища, Баст. Едва ли може да се

каже, че Ктаех е такова.

— Може би използвах погрешна дума, Реши — призна Баст. — Но не мога да се сетя за

по-подходяща. Ако имаше дума, която да означава „отровен“, „омразен“ и „заразен“, щях да

употребя нея. — Той си пое дълбоко дъх и се приведе напред на стола си. — Реши, Ктаех

може да вижда в бъдещето. Не по някакъв неясен, пророчески начин. Той вижда цялото

бъдеще. Вижда го съвършено ясно — всичко, което е възможно да се случи, всички

безкрайни разклонения на настоящия момент.

— Наистина ли може да го направи? — повдигна вежди Квоте.

— Може — сериозно отвърна младежът. — И освен това е напълно и съвършено

злонамерен. В повечето случаи това не е проблем, защото не може да напусне дървото. Но

когато някой дойде при него…

Очите на съдържателя се зареяха в далечината и той кимна сякаш на себе си.

— Ако познава толкова добре бъдещето — бавно каза той, — то тогава трябва да е

наясно как точно ще реагира съответният човек на всяка негова дума.

— Освен това е зъл, Реши — кимна Баст.

— Това означава, че всеки, който е повлиян от Ктаех — замислено продължи Квоте, —

ще бъде като стрела, изстреляна към бъдещето.

— Стрелата удря само един човек, Реши. — Тъмните очи на помощника бяха празни и

изпълнени с безнадеждност. — Всеки, повлиян от Ктаех, е като кораб с чума, доплувал до

някое пристанище. — Той посочи изписания до половина лист, който Летописеца държеше

в скута си. — Ако ситите знаят за съществуването му, няма да пестят усилия, за да го

унищожат. Те биха убили дори и нас, защото сме чули какво е казал Ктаех.

— Защото всичко, което е пренесло влиянието на Ктаех далеч от дървото… — промълви

съдържателят и сведе поглед към ръцете си.

Той дълго седя мълчаливо и накрая кимна замислено.

— И така, млад мъж, който търси щастието си, отива при Ктаех и взима цвете. Кралската

дъщеря е смъртно болна и той ѝ отнася цветето, за да я излекува. Двамата се влюбват,

въпреки че тя е сгодена за принца на съседното кралство…

Баст гледаше втренчено и безизразно Квоте, докато той говореше.

— В една лунна вечер те опитват дръзко бягство — продължи съдържателят, — но той

пада от покрива и двамата са заловени. Омъжват принцесата против волята ѝ тя промушва

принца с нож по време на първата им брачна нощ. Принцът умира. Започва гражданска

война. Нивите са изгорени. Следват глад и чума…

— Това е историята на войната на Фастингсуей — едва доловимо каза помощникът.

Квоте кимна.

— Това е една от историите, разказани ми от Фелуриан. Едва сега разбрах частта за

цветето. Тя не спомена за Ктаех.

— Не би го направила, Реши. Смята се за лош късмет. — Баст поклати глава. — Не, не

лош късмет. Това е все едно да изплюеш отрова в нечие ухо. Просто така не се прави.

Летописеца възвърна част от хладнокръвието си и отново придърпа стола си към масата,

като продължаваше да държи внимателно листа. Намръщено погледна масата, която беше

пукната и изцапана с бира и мастило.

— Изглежда, че това създание има доста сериозна репутация — рече той. — Но ми е

трудно да повярвам, че е чак толкова опасно…

Помощникът погледна невярващо Летописеца.

— Желязо и жлъчка! — тихо каза той. — Да не мислиш, че съм малко дете? Смяташ, че

не мога да направя разлика между история, разказвана край лагерния огън, и истината?

— Не това исках да… — Летописеца направи успокояващ жест.

Без да отмества очи от писаря, Баст положи окървавената си длан върху масата. Дървото

изстена и счупените трески пропукаха и се наместиха. Помощникът вдигна ръка и рязко я

стовари върху масата, а тъмните локвички мастило и бира внезапно се извиха във формата

на катраненочерен гарван, който излетя и обиколи общата стая веднъж.

Баст го хвана с ръце и небрежно разкъса птицата на две парчета, които хвърли във

въздуха, където те избухнаха в големи кървавочервени пламъци.

Това се случи за един миг.

— Всичко, което знаеш за Фае, може да бъде събрано в един напръстник — каза

помощникът с равен глас и погледна писаря напълно безизразно. — Как се осмеляваш да се

съмняваш в мен? Нямаш никаква представа кой съм аз.

Летописеца седеше напълно неподвижен, но не извърна поглед.

— Кълна се в езика и в зъбите си! — отривисто възкликна Баст. — Кълна се във вратите

от камък! Казвам ти го три хиляди пъти — в моя свят няма нищо по-опасно от Ктаех.

— Няма нужда от това, Баст — меко каза Квоте. — Вярвам ти.

Младежът се обърна да погледне съдържателя и се отпусна нещастно на стола.

— Иска ми се да не беше така, Реши.

— Значи, след като някой срещне Ктаех, всички негови избори ще са погрешни? —

кисело се усмихна Квоте.

Ученикът му поклати глава с пребледняло и изопнато лице.

— Не погрешни, Реши, а катастрофални. — Той поклати глава, а лицето му беше бледо и

изопнато. — Якс говорил с Ктаех, преди да открадне луната, и това е предизвикало война на

сътворяването. Ланре говорил с Ктаех, преди да организира предателството на Мир

Тариниел. Създаването на безименните. На скаендините. Създаването на всички тях може да

бъде проследено до Ктаех.

Лицето на съдържателя стана безизразно.

— Е, това определено ме поставя в интересна компания, нали? — сухо отбеляза той.

— Не е само това, Реши — додаде Баст. — Ако в старите пиеси дървото на Ктаех се

вижда отзад в декора, можеш да си сигурен, че ще гледаш някоя от най-лошите трагедии.

Слагат го там, за да знае публиката какво да очаква. За да са наясно, че накрая всичко

ужасно ще се обърка.

Квоте изгледа продължително ученика си.

— О, Баст — тихо му каза той с мека и тъжна усмивка. — Знам каква история разказвам.

Тя не е комедия.

Помощникът вдигна поглед към него. Очите му бяха празни и изпълнени с

безнадеждност.

— Но, Реши… — Устните му беззвучно помръднаха, опитвайки се да намерят

подходящите думи, но така и не успяха.

Червенокосият съдържател посочи празното общо помещение.

— Това е краят на историята, Баст. Всички знаем това. — Гласът на Квоте беше делови и

толкова небрежен, сякаш говореше за вчерашното време. — Водих интересен живот и в тези

спомени има известна сладост. Но… — той си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна — … но

те не са смела, романтична история. Не са и измислица, в която героите се връщат от света

на мъртвите. Не е вдъхновяваща, епическа история, чиято цел е да накара кръвта да кипне.

Не. Всички ние знаем каква история е тази.

За момент изглеждаше, че той ще продължи, но вместо това погледът му разсеяно

започна да оглежда общата стая. Лицето му беше спокойно, без следа от гняв или горчивина.

Баст стрелна с очи Летописеца, но този път в погледа му нямаше огън. Нямаше гняв.

Нямаше ярост или заповед. Очите му бяха отчаяни и умоляващи.

— Историята не е свършила, щом още си тук — отбеляза писарят. — И не е трагедия,

щом все още си жив.

При тези думи Баст нетърпеливо кимна и погледна отново към Квоте.

Той на свой ред изгледа двамата продължително и накрая се засмя с тих и гърлен звук.

— Ох — нежно рече той, — и двамата сте толкова млади.

106.

Завръщане

След срещата ми с Ктаех мина доста време, докато дойда на себе си.