Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

- Исках да те изненадам. На сватбения прием!

- Какъв сватбен прием?

- Който щях да организирам като посъбера малко пари, за да можем да го отпразнуваме със семейството и прияте­лите ни, вместо с мировия съдия! Малко късно, знам, но ис­ках да направя нещо хубаво за теб.

- О, Господи! - рече изненадана Нина. - Ти наистина си се научил да танцуваш заради мен? Това е… толкова мило!

- Внимавай! - предупреди я той. - Не се усмихвай. Нали трябва да се мразим.

Тя бързо затвори уста.

- Но защо избра точно танците?

- Защото ти имаш само три диска с филми и два от тях са за танци. „Неприлични танци”, „Танцуващо сърце”…

- Еди, това е прекрасно и ужасно романтично, но фактът, че обичам да гледам танци не означава, че мога да танцувам!

Той я погледна изненадано.

- Мислех, че можеш!

- Живото доказателство, че не мога, е точно пред погле­да ти! - Тя тромаво го последва, когато той се завъртя и забе­ляза, че Озир ги наблюдава… с нарастващо съмнение в погле­да. - Виж какво, като се върнем на яхтата, зодиакът ще бъде готов. Пристигнахме в Монако с лодка, тендер или както там я наричат - намира се на кей дванайсет в пристанището. Не можеш да я сбъркаш - боядисана е в същите цветове като състезателната му кола. Ако я последваш до яхтата…

- В никакъв случай няма да те оставя с него - той си мисли, че е изигран!

- Това е единственият начин да намерим пирамидата. А ти трябва да се махнеш оттук. - В главата ѝ проблесна една идея. - Удари ми шамар.

Еди я погледна втрещено.

- Няма начин да те шамаросам!

- Трябва да го убедим, че сме се разделили. - Тя извиси глас, за да надвика музиката. - Кучи син такъв! Реших да сложа край, но сега вече съм убедена в това! Удари ме - завърши тя шепнешком, забелязвайки, че Озир и Шабан се приближават. - Ти… смотан английски задник такъв!

Лицето на Еди се изкриви - и той я удари. Шамарът не беше силен, но плясъкът се чу силно - и то достатъчно, за да привлече вниманието на всички.

- Извинявай - измърмори той.

- Извинявай! - рече едновременно с него тя, преди да го отблъсне от себе си. Струнният квартет спря да свири, привлечен от суматохата.

Озир застана между тях.

- Мисля, че трябва да си вървите, господин Чейс.

- Знаете ли какво? Вие сте идеален за нея - изръмжа той. - И без това партито не струва.

Шабан и Кротала дотичаха.

- Ние ще му покажем изхода - обяви Шабан. Бодигардовете си пробиваха път през тълпата, за да му препречат пътя.

- Махни си ръцете от мен! - рече Еди, когато един от костюмираните горили се опита да го хване. Той се изтръгна от него, но попадна право в ръцете на друг, който прибли­жаваше отзад.

- Хвърлете го в морето, не ми пука! - извика Нина, изтръпнала при мисълта, че Шабан има много по-ужасни планове за него. - Махай се оттук, Еди!

Тази мисъл се въртеше и в главата на Еди. Първата го­рила също успя да се докопа до него и двамата го помъкна­ха към сервизния изход. Шабан и Кротала ги следваха от­близо, като от лицето на американеца не слизаше доволната усмивка. Отведяха ли го по-далеч от погледите на гостите и персонала на казиното, те щяха да имат сериозно предимст­во в брой и огнестрелни оръжия, тъй като той сериозно се съмняваше, че Кротала е единственият въоръжен в групата.

Шест метра до вратата, три. Тя беше естествено препят­ствие - ако и двамата биячи се опитаха да го избутат през нея едновременно, това щеше да ограничи движенията им и да му даде възможност да нанесе удар. Но ако бяха добре подготвени, те щяха да го очакват…

Вратата се отвори точно преди да стигнат до нея и в рам­ката ѝ се появи един сервитьор, понесъл табла с няколко бу­тилки скъпо вино.

Беше доста едър мъж, тежък…

Еди се опря на двамата биячи, които го държаха за ръце­те, отскочи и ритна сервитьора в корема.

Нещастникът залитна назад, бутилките паднаха на земя­та - но третият закон на Нютон влезе в действие и силата на удара отхвърли назад Еди и горилите. Те се сблъскаха с Ша­бан и Кротала. Петимата се стовариха на купчина на пода…

А Еди беше най-отгоре.

Той освободи ръцете си, заби лакът в слабините на еди­ния мъж и се претърколи към масата за блекджек. Сервизна­та врата беше най-добрият му шанс за бягство - но преди да успее да мине през нея, тя се затвори и ключалката изщрака. Нямаше никакво време да претърсва сервитьора за ключ.

- Шибаняк! - изрева Кротала. Американецът се измъкна изпод гърчещия се бодигард и бръкна за револвера си…

Еди изтръгна машината за разбъркване на картите от масата и изстреля поредица от карти в лицето му. Кротала вдигна ръце, за да се прикрие и револверът падна на кили­ма. Еди запрати машината към главата му и хукна към вра­тата, водеща към фоайето.

Докато си проправяше път между гостите, той рискува да хвърли един поглед към Нина и улови сдържаната ѝ ен­тусиазирана усмивка - давай, Еди! - точно преди да стигне до вратата.

16.

Щом Еди връхлетя в казиното, двамата пазачи до вра­тата веднага реагираха. Той блъсна единия назад, но друга­рят му веднага се хвърли към нарушителя…

Внезапно обаче се просна по лице на земята. Еди го пре­скочи и се озова в залата, съзирайки Мейси зад вратата, коя­то беше протегнала крак, за да спъне служителя. Чейс ѝ ким­на с благодарност. Тя понечи да тръгне към него, но той твърдо поклати глава и с жест ѝ показа да се смеси с тълпа­та, преди някой да разбере, че са заедно. И сам му беше трудно да се измъкне от казиното.

Тя отстъпи неохотно назад, а Еди се втурна в залата, ла­вирайки покрай изненаданите играчи. В дъното до вратата Шабан крещеше заповеди, а другите двама бодигардове на Озир се впуснаха да го преследват. Двамата охранители до вратата, водеща към вътрешния двор, излязоха напред да го пресрещнат, размахвайки ръце.

Той се насочи към изхода, но през входната врата нахлу охраната на казиното с пропукващи уоки-токита в ръце. Иг­ралната зала беше оборудвана с камери, които да следят за измамници - професионални комарджии или служители; алармата се включи в мига, в който започна суматохата.

Еди имаше нужда от нещо за отвличане на вниманието им…

Една жена, облечена в униформата на казиното, носеше към масата за рулетка табла с чипове. Еди побягна към нея и ритна таблата. Съдържанието ѝ излетя във въздуха и се посипа върху околните маси като пъстроцветна градушка.

Настъпи пълен хаос.

Чиповете имаха различна стойност - от няколко евро до десетки хиляди - и всички се хвърлиха да събират по-скъпите. Някаква жена изпищя, когато мъжът до нея я събори от стола ѝ, а гръмотевичен трясък беляза обръща­нето на количката с питиета. Дилърката на блекджек изпи­щя, когато масата ѝ се преобърна и разпиля по пода още чипове. Двамата бодигардове се озоваха в капана на десет­ки търсещи ръце.

Настъпилият в залата хаос попречи на охраната да стиг­не до Еди - но и на него да стигне до изхода. Той започна да си пробива път в търсене на друг изход.

- Дръжте копелето! - прогърмя Кротала, който влетя в залата заедно с още един от бодигардовете на Озир. В ръка­та си държеше пистолет - гневът му изцяло беше заличил всякаква предпазливост.

Еди се хвърли напред. В крака му се блъсна нещо твърдо. Бутилка шампанско от количката. Той се протегна и я грабна - по-добре бухалка, отколкото нищо - и в този миг видя под масата за рулетка изход от побеснялата за пари тълпа.

Пропълзя под масата, разкъса фолиото на бутилката и разви телта, придържаща корковата тапа. Зад него някой из­вика на френски, че охраната е изгубила следите му. В този миг той изскочи изпод масата.

Някакъв мъж изкрещя, блъснат силно от бодигарда на Озир. Кротала вървеше след него и двамата мъже тръгнаха да заобикалят масата, приближавайки се до Еди от две стра­ни, докато той запъваше палци в корковата тапа…

Пук!

Коркът излетя, последван от разпенен гейзер шампан­ско, и улучи бодигарда право в едното око. Той изрева и за­лепи ръка върху лицето си, докато шампанското се излива­ше върху него. Кротала се опита да го избута встрани и про­тегна над рамото му ръката си, с която държеше пистолета…

Еди хвърли продължаващата да бълва шампанско бутил­ка. Единият ѝ край закачи револвера и го изби от ръката на Кротала, запращайки го върху голямата кръгла маса. Оръжи­ето отскочи от зеленото сукно и се приземи върху въртящото се колело, като дървената му дръжка остана да стърчи от ръба.

Кротала изръмжа и блъсна полуослепения бодигард към Еди - който залитна след сблъсъка с едрия мъж - и се хвърли върху масата след пистолета си. Колтът се изплъзна от ръка­та му. Той се надигна и отново се протегна…

Еди отхвърли бодигарда встрани и сам се метна върху масата, забивайки лакът в гръбнака на Кротала. Америка­нецът изрева от болка и протегнатата му ръка отново не успя да хване пистолета. Еди го изтласка назад, удари го по гла­вата и се хвърли към револвера.

Пръстите му щракнаха във въздуха, защото колтът от­ново се завъртя.