Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

- Господи. Това място изглежда невероятно.

- Вие също, Нина - каза Озир. Тя се изчерви неволно. От една страна се чувстваше безпомощна и смутена така, облечена в синя копринена вечерна рокля, с елегантна фри­зура. От друга, тя беше изведена на вечеря в Монако, което беше невероятно вълнуващо… въпреки компанията, която не беше по вкуса ѝ. Освен неколцината широкоплещести бодигардове, антуражът на Озир включваше Шабан и Кротала, който неохотно беше приел да сложи вратовръзка под сако­то си от змийска кожа, за да отговаря на етикета.

- Благодаря - отвърна тя. Самият Озир изглеждаше вну­шително с белия си смокинг. Самоувереното му държание гарантираше, че няма никакъв начин да бъде сбъркан със сервитьор. Той я поведе покрай игралните маси към един страничен изход. Един от персонала на казиното го разпоз­на и го пропусна да мине.

Вратата водеше към вътрешен двор. Единият му край, преграден с въженце, излизаше на площада пред Казиното и състезателната писта. Квалификациите бяха приключили и пистата отново се бе превърнала в улица, отворена за всички; част от бариерите бяха свалени, за да позволят достъпа до ка­зиното. Нина погледна към преминаващите хора с надеждата да зърне Еди, но нямаше следа нито от него, нито от Мейси.

Вниманието на всички беше привлечено от гръмогласен звук. Лъскав състезателен автомобил със зелените и златни цветове на тим „Озирис” току-що беше запалил двигателя си, а русокосият млад мъж в кокпита се усмихна на Озир, докато форсираше двигателя.

- Дами и господа! Изглежда един от пилотите ни е нетърпелив да започне състезанието! - обяви гръмогласно Озир, развеселявайки гостите. Засвяткаха фотоапарати, ко­гато той се приближи до пилота и се ръкува с него. - Запоз­найте се с Мика Виртанен, за когото съм убеден, че не само ще спечели утрешното състезание, но скоро ще стане и све­товен шампион!

Гостите нададоха ликуващи викове; ревът на двигателя премина в лениво боботене, за да може Озир да произнесе реч в ролята си на главен спонсор на отбора. Нина погледна към площада. Никаква следа от Еди. Тя отново се обърна към Озир - и установи, че Кротала се е материализирал пред нея, ухилен злобно.

- Търсите ли някого, малка госпожице? - попита той.

- Всеки друг, но не и теб.

- О-о-о, много лошо. Защото ще продължиш да ме виж­даш, тъй като господин Шабан ме помоли да наглеждам спе­циалната гостенка на господин Озир и да се погрижа да не се замесва в разни… лудории.

- Уверявам те, че нямам намерение да се замесвам в как­вито и да е лудории - отвърна тя язвително. - Особено с гос­подин Озир.

- Той ще бъде много разочарован от това. - Кротала се засмя, след което се върна при Шабан, който подозрително наблюдаваше Нина.

Озир завърши речта си и след като размени няколко лю­безни думи с гостите, се върна при Нина.

- Тук е малко шумно - каза той, посочвайки една съсед­на врата. - Мисля, че в балната зала ще бъде по-тихо. - Тя се изненада, когато той я хвана за ръката и я поведе през дво­ра, но не възрази. Шабан, Кротала и бодигардовете ги по­следваха, а двигателят на колата отново изрева.

*

Въпреки шума на препълнения площад Еди дочу отли­чителния рев на осемцилиндровия двигател откъм „Казино д’Азур”.

- Май това е нашето място.

Докато прекосяваха улицата, Мейси огледа нервно сградата.

- Надявам се, че тя е добре.

- Би трябвало - засега. Озир нямаше да я доведе, ако не го беше убедила, че ще разчете зодиака. Проблемно ще бъде измъкването ѝ оттам, щом го направи.

- Какъв е планът?

- Да я намерим. А след това… Ще ти кажа, като го из­мисля.

- Изобщо не ме успокояваш.

Еди се ухили.

- Довери ми се. И преди съм се занимавал с това.

- И как завършваше всичко?

- Обикновено с взривени хеликоптери.

Мейси се изкикоти, но после изведнъж спря.

- Това беше шега, нали?

- Само гледай веднага да залегнеш, щом ти кажа. - Те стиг­наха до входа на казиното. - Така, носиш ли си паспорта?

Достъпът до казината в Монако е строго съблюдаван; законът забранява на местните монегаски да влизат в заве­денията, които осигуряват голяма част от държавните при­ходи. Освен това официалното облекло беше задължително, но Еди и Мейси бяха подготвени за случая. Той носеше че­рен смокинг; тя беше облечена с къса рокля от металическа тъкан в преливащи се цветове. Еди беше поискал да вземе нещо по-невзрачно, но аргументът ѝ беше, че щом плаща за него, няма намерение да взема нещо „гадно”.

Тя му подаде паспорта си.

- Ето го. Ще го държиш ли в себе си? Едва се побира в чантичката ми.

- Никога не съм разбирал жените в това отношение - рече Еди. - Мъкнат толкова боклуци със себе си, но си вземат чан­тичка с размера на хамстерски скротум, в която да ги натъп­чат. - Той отвори паспорта, за да погледне снимката й, но за­беляза нещо друго, което го накара да избухне в смях.

- Не, не го чети! - изписка Мейси, но беше твърде късно да му попречи да прочете цялото й име.

- Макарена? - изсмя се той. - Това ли е истинското ти име, Макарена? Като във… - Той изтананика фалшиво няколко тона и направи няколко танцови стъпки. - Ей, Макарена!

- Млъкни! - сопна му се Мейси. - Мразя тази песен. Тя се появи когато бях малка и превърна живота ми в ад. Аз съм просто Мейси, ясно ли е? Не ме наричай другояче, защото ще те сритам отзад! - В този миг осъзна кого заплашва. - Добре де, няма да стане, но ще ти бъда адски ядосана. Ос­вен това не искам да го казваш на доктор Уайлд.

- Не съм си и помислял - отвърна Еди, като вече обмис­ляше най-смешния начин да направи точно това.

Той показа паспортите им на портиера, след което му хрумна нещо и попита как да намери партито на тим „Ози­рис”. Портиерът ги упъти. Следвайки инструкциите му, два­мата с Мейси стигнаха игралната зала. Той чуваше боботенето на двигателя от двора дори през затворените прозорци със спуснати тюлени пердета; казината неизменно държаха комарджиите в неведение относно смяната на деня с нощ, за да изгубят представа за времето, докато играят

Вратата към вътрешния двор се охраняваше от други два­ма души, които учтиво, но твърдо ги отпратиха, когато се опи­таха да минат през нея. Еди надникна над раменете им, но не видя нито Нина, нито Озир, макар че забеляза как хората ми­нават през друга врата към съседната зала на казиното.

Покрай редицата от ротативки имаше друг изход, охра­няван от двама служители. Прецени, че вратата води към залата, в която влизаха хората от вътрешния двор. Когато двамата с Мейси минаха покрай тях, от другата страна се носеше музика.

- Партито сигурно е там вътре - рече той, когато стиг­наха до другия край на игралната зала. В ъгъла имаше вра­та, през която минаваше персоналът на казиното. Тя не беше с някакъв специален заключващ механизъм, а с най-обикно- вена ключалка, следователно не водеше към някой охраня­ван сейф. - Смятам да се мушна през нея.

- О, аз съм експерт в това - отвърна Мейси. - Зад теб съм.

- Не, не си. Охраната вътре сигурно е на Озир - обясни той, щом усети желанието ѝ да възрази, - не искам да им дам възможност да те хванат. Ако си тук и се случи нещо, ще мо­жеш да се развикаш. Те няма да посмеят да направят нищо.

- Ами ако хванат теб?

- Ще съжалят за това. Стой тук и ме чакай.

Не ѝ стана приятно, но остана на мястото си, докато Еди се отдалечи от нея, преструвайки се на заинтригуван от близката игра блекджек, докато всъщност наблюдаваше вра­тата в ъгъла.

Скоро тя се отвори и пропусна поредната служителка. Еди я изчака да мине, след което бързо се плъзна зад нея в коридора. От едната му страна се намираше кухнята на ка­зиното; от другата имаше подобна сервизна врата, водеща към стаята за персонала.

Той я открехна, надникна през процепа и видя поне сто­тина души, част от които бяха насядали на игралните маси, а останалите бяха заети с разговори. Няколко двойки танцу­ваха на открит дансинг пред струнен квартет.

Еди се напрегна, когато зърна Кротала - сакото му от змийска кожа не можеше да бъде сбъркано. Щом той беше тук, значи Шабан също се навърташе наоколо, което озна­чаваше, че…

- Ето те къде си, негоднико!

Озир седеше до една маса за блекджек, а до него се виж­даше издокараната Нина.

Еди мина покрай танцьорите. Кротала и Шабан се нами­раха на няколко метра от водача на култа и обсъждаха нещо с група хора. Забелязваха се няколко от костюмираните горили на Озир, но те не биха го разпознали. Стараейки се да държи гостите между себе си и Шабан, Еди тръгна към масата.

Нина държеше три карти в ръката си, общо осемнайсет точки; Озир имаше деветнайсет, а обърнатата карта на дилъ­ра беше поп. Другите двама нямаха нищо. Нина сви устни.

- Хм-м. Труден избор.

- Шансът е на ваша страна - каза ѝ Озир.

- Знам ли. Чувствам се късметлийка тази вечер. - Тя тупна по масата. - Искам карта.

Дилърът обърна една карта на масата. Тройка.

- Двайсет и едно - извика Нина. - Я виж ти! - Дилърът обърна горещата карта; вале. Към купчинката на Нина се прибавиха още чипове.