Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

Несъмнено в държави, където Храмът търси полити­ческа изгода, помисли си Нина.

- Значи това искате: да избирате кой да бъде безсмъртен?

- Кой е по-подходящ, не мислите ли? - отвърна Озир. - Озирис е решавал кой да получи вечен живот. Аз вървя по стъпките му. Но смятам, че светът ще се прекланя пред чо­века, който му е донесъл безсмъртието. - Той пресуши ча­шата си. - Още шампанско?

Нина погледна празната си чаша.

- О… Бързо свърши. Не мисля, че трябва…

- Ще отворя още една бутилка. - Той взе чашата ѝ и сле­зе от леглото.

Тя легна и затвори очи.

- Благодаря ви, Халид.

- За мен е удоволствие - отвърна той с усмивка, която пред­полагаше, че очаква и други удоволствия. Извади нова бутилка от хладилника, който се намираше под мраморния бар, след което се запъти към банята. - Извинете ме за момент.

Той затвори вратата и се загледа с обожание в отраже­нието си в огледалото, преди да се съблече и да остане само по копринени боксерки. Надяна един халат, също копринен, сложи си одеколон и се върна обратно в стаята.

За негово удоволствие светлината беше приглушена и под скъпите чаршафи го чакаше подканяща фигура. Той се качи върху единия край на леглото и бавно пропълзя към нея.

- Виждам, че си се разположила удобно. - Той дръпна чаршафа… и видя ухиленото лице на Еди Чейс.

- Чупката, Ромео - изсъска Еди и тикна револвера на Кротала в лицето му.

18.

Озир се дръпна назад и се сви, а Еди седна в леглото.

- Как… как влезе тук? - попита египтянинът, а в гласа му се бореха за надмощие гняв и страх.

- Да, и аз съм много любопитна - обади се Нина от ста­ята със зодиака, където Еди я беше изпратил да се скрие, след като се промъкна в каютата.

Без да сваля пистолета си от Озир, Еди отхвърли чар­шафа и се изправи. Дрехите му бяха подгизнали от вода.

- Потърсих лодката му на мястото, където ми каза. След това преплувах под кея до нея и се хванах за котвената ве­рига. А после просто трябваше да чакам да стигнем дотук.

Озир изгледа Нина, осъзнавайки, че го е предала.

- Значи през цялото време си била с него! Себак е бил прав!

- Пфу! - рече Нина. - Нима бих се хванала да работя с някакъв изкукуригал религиозен култист, който се опитва да ме убие? - Тя погледна към Еди. - Добре, а сега какво?

Той махна на Озир да отива в банята.

- Първо ще го завържем и ще му запушим устата. След това ще разберем къде се намира пирамидата и тръгваме нататък. Добър план, а? - Тя кимна. - Добре, любовнико - рече Еди, приближавайки се към Озир. - Влизай вътре.

Египтянинът не сваляше поглед от Нина.

- Наистина не исках никой да пострада - изръмжа той. - Но сега с удоволствие ще направя изключение.

- Млъквай, задник - сопна му се Еди и го блъсна в ба­нята; лакътят на залитащия мъж се удари в тоалетката и по пода си разпиляха всевъзможни тоалетни принадлежности.

- На колене и главата в тоалетната чиния, сякаш ще повръ­щаш! Бързо! - Той притисна дулото на револвера в главата на Озир, който коленичи послушно, и развърза колана на халата му. - Нина, завържи му ръцете зад тръбата. - Той не свали оръжието, докато Нина не стегна ръцете на египтяни­на. - Намери нещо, с което да му завържем краката.

Тя отиде в каютата и се върна, преметнала през ръката си няколко вратовръзки.

- Избери си цвят.

Еди смачка една на топка и я пъхна в устата на протес­тиращия Озир, след което я пристегна отгоре с друга. С еди­ния край на третата стегна краката на пленника си, а другия завърза за тръбата под умивалника.

- Сега ме чуй, крал Тут - каза той, почуквайки с пистоле­та по главата на Озир. - Само една думичка и ще те изпратя при предците ти. Ясно ли е? - С уста, запушена от импрови­зираната тапа, Озир можа само да изръмжи гневно. - Добре.

Еди излезе от банята и заключи вратата, след което се присъедини към Нина в стаята със зодиака.

- Намери ли пирамидата?

- Още не - призна тя.

- И колко време ще ти отнеме?

- Нямам представа.

- Може би ако беше поработила върху това, вместо да се наливаш с шампанското на Озир…

Тя го погледна раздразнено.

- Не започвай пак, Еди.

- И докато сме на тази тема… Какво правехте, когато пристигнах? Ти се беше опънала на леглото, запретнала рок­лята си така, че ти се виждаха гащичките! - На лицето му се изписа загрижено изражение. - Носиш гащички, нали?

- Коя част от „не” и „започвай” толкова ти се опря, Еди? - сопна му се Нина.

- Според мен част от него се канеше да подпре теб….п

Тя удари с ръка по лексана.

- За Бога, Еди! Опитвах се да го баламосам, за да мога да огледам това нещо - а сега защо не млъкнеш и не ме ос­тавиш да работя? - Тя посочи масата. - Там има няколко за­писки от хората му; ще ми ги донесеш ли, ако обичаш?

- Дано утре не ходиш като египтянин - промърмори той, докато събираше листовете.

В записките се съдържаше доста информация за зодиа­ка: предполагаемата дата на създаването му въз основа на по­зицията на планетите (тя с изненада установи, че са изчисли­ли дори месеца - октомври 3567 пр. н. е., - което непряко потвърждаваше теорията на Мейси, че Сфинксът предхожда строежа на пирамидата на Хуфу), имената на различните съзвездия, химически анализ на боята, размерите на зодиака до милиметър, видът камък, от който е бил изсечен…

- Безполезни - промърмори тя, преглеждайки страниците.

Еди се беше върнал в каютата, за да стои на стража, до­като тя чете. Сега се върна при нея.

- Какво?

- Тук пише всичко за зодиака, освен онова, което ми трябва. Йероглифите описват как да се стигне до пирамида­та на Озирис, но само ако разполагаме с определени факти. Хората на Озир са открили позицията на Меркурий, което е важно, но знаем останалите.

- Какви са останалите указания?

- Място, наречено сребърния каньон, което нямаме представа как да открием, и второто око на Озирис. Ние не знаем къде се намира първото, та камо ли за второто. - Тя обиколи зодиака с надеждата да открие нов подход към тай­ните му. Не получи никакви проблясъци. - Какво пропус­кам? - запита се на глас.

- Щом е нещо египетско, Мейси може да го знае. - Еди бръкна в джоба на смокинга си. - Виждала ли си я?

- Да, казах ѝ да ни изчака.

- Да се надяваме, че си е намерила хотел - оная станиолена рокля няма да ѝ държи топло… О, по дяволите. - Той беше увил паспортите и телефона си в найлонова торбичка, за да ги запази от водата, но се оказа, че това не е свършило работа. Документите бяха подгизнали, но беше достатъчно да изсъхнат, за да се използват отново; в телефона, от друга страна, при разклащане се чуваше плисък на вода. - Дано твоят телефон е у теб.

- Да, но нещата ми са две палуби по-надолу. Не ми се иска да се разхождам из кораба, освен ако не е наложително - особено след като сме завързали собственика му в тоалет­ната. Ако някой заподозре нещо, това ще е първото място, където ще провери.

- В такъв случай ще трябва да го разгадаеш без Мейси.

Нина прегледа отново записките в търсене на някоя сле­да, която да е изпуснала, след което се обърна към рафта с книги за древен Египет и провери дали в съдържанието им се споменава за сребърния каньон или окото на Озирис. За първото нямаше нищо; второто се споменаваше няколко пъти, но само в контекста на египетската символика, нищо, свързано с определено местоположение в реалния свят.

- Не разбирам - въздъхна тя след известно време, връ­щайки се при зодиака. - Къде ни казва да отидем? По ня­какъв начин трябва да е свързано със звездите - имаме съзвездията, Млечния път, планетите - какво ги свързва? В смисъл, че пирамидата е отбелязана тук заедно с упътване­то, но къде е първоначалната точка?

Еди сви рамене.

- Не знам - единственото за Египет, което знам, съм го видял в „Мумията”.

- Която едва ли може да се сметне за достоверен източник.

- Може би не. Но ще ти кажа нещо - това тук не е Млеч­ният път.

Тя погледна към светлосинята линия.

- Не е ли?

- Не, формата е различна. Знам как изглежда Млечният път и това не е той.

- Добре, щом не е, какво е тогава? Какво друго биха сло­жили на една звездна карта?

На Еди му дойде идея.

- Това не е звездна карта - каза той, приближавайки се до огледалото. - На нея има звезди, но не те са най-важното. - Той погледна в отражението и по лицето му се разля раз­бираща усмивка. - Погледни.

Той взе един атлас от рафта и го прелисти, докато Нина се взираше в отразения зодиак.

- Какво би трябвало да видя? - попита тя.

- Това. - Еди отвори атласа на една определена кар­та: Египет. Той прокара пръст по страницата, проследя­вайки курса на някаква река от север на юг. - Да ти на­помня на нещо?

Очите ѝ се преместиха от картата към отражението в огледалото, после отново към картата…

- Формата е същата - осъзна тя. - О, Боже, това е Нил!

- Постави това нещо на тавана и то ще съвпадне точно с формата на Нил - един вид я проектираш нагоре - кимна той с глава. - Но ако я гледаш като нормална карта, тя се пре­обръща наопаки.

Нина се върна при зодиака и разчисти листите, за да ог­леда пътя на реката.