Децата на новото време - Мег Лоузи

Предишните поколения смятаха, че децата трябва да бъдат гледани, а не слушани. Сега повече отвсякога трябва да се вслушваме именно в децата. В траекторията на еволюцията ни като човешки същества Децата на новото време представляват мост към висшето съзнание и, да, дори бъдещето на тази планета. Как ще ги разпознаем? Ще чуем ли онова, което имат да ни кажат? Можем ли да направим този скок, Знаейки, че тези деца могат да ни отведат далеч отвъд сегашните ни схващания за реалността, във вълнуващи нови светове на съзнание и възможности? От нас, като техни покровители, семейства и обгрижващи, зависи да ги забележим и да предприемем съответните действия. Трябва да оставим настрана старите си схващания и да отворим сърцата, умовете и душите си за възможностите, които Децата на новото време имат да споделят с нас.

Пред нас стои възможност, каквато ни се предоставя за пръв път в историята на човечеството. По мое мнение осъзнаването е 80% от решението на която и да било ситуация. За да стигнем до това осъзнаване, първо трябва да приемем възможността в нашата действителност да има нещо повече от онова, което знаем или допускаме. Това явление надхвърля всички граници на раси и религии, всъщност всички измерими системи от убеждения и социални норми. Както каза така сладкодумно Никълъс в предговора, трябва истински да се вслушваме в думите на тези деца. Нещо повече, трябва съзнателно да се отворим за онова, което ни носят техните послания.

Когато се огледаме честно в днешния свят, започваме да осъзнаваме, че както човечеството, така и планетата, на която живеем, са в процес на разрушение. Затънали в ежедневието си, ние сме забравили за чудесата на съществуването. Пропускаме да забележим съвършенството на всяко движение във всеки момент, в който живеем. Озъртаме се извън себе си, за да търсим утеха и печалби, и често смятаме, че някой друг е длъжен да задоволява нуждите ни. Най-общо казано, в нас е зейнала огромна празнота, която всеки ден полагаме усилия да запълним. А онова, което сме забравили, е, че тя всъщност не съществува. Няма нещо, от което да се нуждаем, и то да не се намира вътре в нас. Децата не са го забравили и са дошли на този свят, за да ни напомнят, че сме много по-велики, отколкото се виждаме в ежедневната илюзия, наречена «реалност».

Децата на новото време ни носят възможности за забележителни еволюционни промени в нашия свят. Те идват с мисия и велика цел, но се нуждаят от помощта ни. Тяхната одареност ни носи просветление, а мъдростта им — спомени за времена и светове, за чието съществуване сме забравили. Децата на новото време не само са тук с мисията да ни научат със своята невинност и яснотата на своите истини, че има по-велика действителност, те са и нашето бъдеще. Всъщност ако се вслушваме в думите им, бъдещето на човечеството ще се отклони от сегашния си разрушителен път и ще поеме към една по-хубава, много по-положителна реалност — онази, която е по-глобално ориентирана и от полза за всички.

Ярките звезди, които ще намерите на страниците на настоящата книга, са чудо в много отношения. Те надминават всякакви поведенчески и психологически граници и стоят над социалните норми и религиозните вярвания. Те са мостове от нашия Източник към цялото човечество и по тях текат важни послания. Децата на новото време са духът на съвършенството, светилници, изпълнени с дълбока истина и невинността на онова, което някога е било и отново може да бъде човечеството. Тези деца са тук и сега, а след тях идват още! Готови ли сме да се вслушаме в тях?

Първа глава

Промени в еволюцията

Да създадеш нова реалност в този свят е толкова лесно, колкото и да го направиш.

Защо тъкмо сега се раждат толкова много деца с особени дарби? Защо са «различни» от другите хора? И с какво са различни?

Еволюцията на човечеството е цикличен процес. Както описах по-подробно в книгата си «Пирамиди на светлината: пробуждане за новите многоизмерни реалности», нашите електромагнитни енергийни полета и генетични структури еволюират към първоначалното си състояние, а именно светлината — същата светлина, която е нашият Източник, Бог и Създател. До известна степен всеки от нас носи тази светлина в себе си и тя съдържа спомените за всички времена. Паметта на светлината в нас тласка нашата еволюция обратно към нейния произход.

Преди измеримото време и в процеса на еволюцията си като човешки същества ние сме се сгъстявали все повече и повече, докато сме придобили сегашната си форма. В този процес сме се сдобили и с ум, тъй като сме били изправени пред необходимостта да оцелеем като биологични същества. Докато сме мигрирали в различни посоки, тласкани от нуждата от препитание и климатичните промени, е трябвало и да се научим да общуваме помежду си. С това общуване са се развили изкуствата, недоловимите оттенъци в речта, а по-късно и човешкото его. Дори и днес егото на човека му съобщава дали е в безопасност, като го прави въз основа на минал опит. Егото често лъже, тъй като оценява обстоятелствата в светлината не на истината за момента, а на онова, което сме преживели в миналото. Поради това логически мислещият мозък понякога запълва празнините, така че фактите да добият смисъл — и това често ни вкарва в беля! Подобно на махало, ние сме минали покрай най-ниската точка на съществуването си и сега движението ни е насочено нагоре. Тъй като с всички сили се стремим към своя Източник, в нас настъпват някои промени.

Новите ДНК връзки

Всеки човек има своя ДНК, чиито нишки приличат на извита стълба (вж. фигура 1). Нишките на ДНК се състоят от белтъчни сегменти, които се свързват един с друг. Начинът, по който тези белтъчни влакна са свързани от хилядолетия насам, е посредством линейни връзки между сегментите, при което се получава нещо като верижна реакция. Един белтъчен сегмент предава нещо на следващия и така нататък.

Когато в тялото на човека настъпи някаква промяна, РНК пренася послания от и към ДНК (вж. фигура 2). РНК разпознава събитията в човешкото тяло, за които ДНК трябва да знае, и пренася съобщения за тези събития из целия организъм до ДНК, която откликва по съответния начин.

Освен общуването посредством белтъчните сегменти, ДНК притежава поле от електромагнитна енергия между и около нишките, което функционира като радио с течен кристал. Това поле работи на определени честоти, също както радиото се настройва на някоя станция. Електромагнитното енергийно поле в и около ДНК предава и получава данни; освен това казва на тялото и финото енергийно поле около него какви промени са необходими. Когато човек изпитва чувства, физически усещания или емоции — всъщност каквото и да било, — цялата му структура откликва и се променя като цялостна електромагнитна система, а РНК осведомява ДНК за преживяното. Съобщенията преминават по фините енергийни системи, които се свързват безброй пъти помежду си. С други думи казано, нашата ДНК общува с цялото сътворение. Докато общуваме с Вселената, се създават нови реалности. Телата, както и преживяванията ни, се променят в съответствие с тези нови реалности. Ако човешкият организъм се нуждае от приспособяване към нови обстоятелства, ДНК не само предприема съответните промени, но и следи техния ход. Също както с мозъка (от който човек впряга в работа само 5–7 процента), ние използваме много малко от информацията, съдържаща се в нашата ДНК, тъй като сме забравили какъв е пътят за достъп до нея — или поне какъв е бил. Напоследък обаче някои от нас започват да си спомнят.

През последните няколко години нашето РНК започна да разпознава електрически и електромагнитни данни, които преди не долавяше, и да ги пренася по цялото тяло, С други думи, радиостанциите вече обхващат повече честоти. Това променя взаимодействието между сегментите на ДНК и телата ни, а оттам и връзката ни с Вселената.

Новопоявилите се модели позволяват на ДНК да общува по по-различен начин. Децата на новото време са жив пример за тази генетична революция. Вместо линейна връзка, електрическите заряди, които са част от механизма на взаимодействие по цялата спирала на ДНК, са започнали да образуват дъги от един сегмент към друг. Така зарядите често прескачат от един сегмент на едната нишка на ДНК към един или повече сегменти от срещуположната нишка. Това е удивително ново развитие.

Когато нашата ДНК се променя, ние еволюираме. Новите видове електрически връзки в ДНК създават нещо като тъкан или мрежа от електромагнитна енергия между нишките, която — поради липса на по-подходящ термин — ни «преинсталира». Тези нови генетични връзки създават енергийна матрица, ново енергийно поле между двете нишки на ДНК структурата. Когато тези полета започнат да се хармонизират и уеднаквяват, ние се променяме, променят се и децата ни.