Децата на новото време - Мег Лоузи

Кристалните деца мислят толкова бързо, че често сякаш скачат от тема на тема и за околните става трудно да следят мисълта им. Те са хиперосъзнати — чувстват дълбоко нещата и реагират със светкавична скорост. Не можеш да ги излъжеш. Когато внучката ми беше на 5 години, един следобед водехме сериозен разговор. По едно време се разсеях. Нещо отвън до прозореца беше привлякло вниманието ми. Моята малка сладурана тъкмо ме питаше нещо, което смяташе, че е много важно. Когато мисълта ми най-сетне се върна към разговора, тя седеше и ме гледаше с онзи поглед в сините си очи, с който сякаш искаше да каже, че нищо не мога да скрия от нея. Тъй като все още не се бях съсредоточила достатъчно, й отговорих от гледната точка на «възрастните», а не от сърцето си, както щях да направя, ако бях отделила достатъчно време да се вслушам в него. Понякога за възрастните простият отговор е много по-лесен от дългите дискусии. Моята внучка рече: «Не ми каза истината. Видях я как минава през главата и излиза през очите ти!» Засрамих се. Тя беше абсолютно права. Извиних й се и й казах какво чувствах. Никога повече няма да постъпя така!

В общи линии Кристалните деца са с добър баланс между лявото и дясното мозъчно полукълбо. Те са с много висок интелект, и все пак подхождат към проблемите с истинско чувство за справедливост и от сърце. Липсва им достатъчно търпение, за да разсъждават линейно, тъй като мигновено виждат цялата картина, колкото и подробности да има в нея. Също така често се случва изведнъж да изтърсят някое дълбоко прозрение. Ето някои примери с деца, които познавам лично:

Целта на живота не е само да се сдобиваме с вещи и такива работи, а да обичаме себе си и другите колкото е възможно повече.

Иска ми се хората да разбираха, че когато се ядосват или са щастливи, или тъжни, те споделят тези чувства с всички наоколо. Чувствата са енергия, а енергията движи.

Ако Бог е в мен, значи трябва и аз да съм Бог. Това всъщност означава, че съм творец на целия си свят!

Нормалният учебен процес е трудно нещо за Кристалните деца, най-вече защото от тях се иска да седят мирно и да учат наизуст. Тъй като това е невъзможно за тях, се стига до социални проблеми, защото реагират лошо в своята безпомощност. Те мислят концептуално и са в състояние да схващат цялата информация, без да се налага да им се обяснява дума по дума. Не забравяйте, те са осъзнати за всичко и всички. В главата им е съхранена повече информация, отколкото някой от нас има. После, повечето училища все още имат вид на институции, каквито и украси да слагат по стените. За тези деца институциите са груби и ненужни. И най-накрая, поради способността си да вършат много неща едновременно, Кристалните деца може да изглеждат разпилени за страничния наблюдател. Те започват една дейност, скачат на друга и така нататък, вместо да свършат едно нещо и тогава да започнат второто. След тях обикновено остава диря от играчки и други вещи, защото нещо друго им е привлякло вниманието. А това често е вбесяващо за учители и родители!

Друг проблем е храненето. Кристалните деца са склонни да ядат по-скоро като птичета, отколкото като хора. Те обичат да се хранят по малко и начесто и изобщо не разбират идеята да се седне и да се яде много наведнъж. Една вечеря от три блюда им идва в повече, дори може да ги разболее. Също така са особено капризни за храната. Те сякаш знаят от какво имат нужда. Но за това — по-късно.

Повечето Кристални деца имат спомени за минали прераждания и за «дома». В един или друг момент повечето от тях са изразявали желание да си отидат «вкъщи». Родителите им казват: «Но миличко, ти си си у дома!» Децата обаче възразяват, че всъщност не са. Една майка попитала сина си какво си спомня за своя «дом», след като веднъж казал, че иска да се върне там. Той отговорил: «Това, което си спомням най-ясно, беше, че бях много свободен!» Друго момче пък казало на земния си баща: «Помня истинския си татко. Той никога не умира».

Когато изучаваме метафизика, често ни се казва, че ние сами избираме живота и родителите си. Човек често се чуди дали това е истина или просто плод на нечие въображение. След като прекарам известно време с такова дете обаче, за мен не остава никакво съмнение, че се случва нещо фантастично. Едно от моите любими Кристални деца, нежно и много талантливо момиченце на име Кристина, казало веднъж, още в съвсем ранна възраст: «Когато бях „там горе“ и си избирах родители, разгледах много хора, но знаех, че сте много мило семейство, Затова се спрях на вас».

Познавам майка й. Момичето имаше право!

Никълъс

(Никълъс Ченси написа предговора на настоящата книга. Прозренията и красотата, които се излъчват от сърцето му, огряват цялото човечество и не мога да опиша каква чест е за мен да включа думите му към тези страници. Направила съм го с разрешението на Никълъс и неговите родители, които си запазват всички авторски права върху написаното от него.)

Никълъс влезе в живота ми горе-долу по същото време, когато орбите започнаха да привличат вниманието ми. Докато правех проучване в мрежата, синхронична серия от връзки ме насочи към неговия уебсайт. Препратката към уебсайта му не се намираше на място, каквото бих очаквала, но ми се стори някак позната и веднага привлече вниманието ми.

Когато щракнах върху връзката, първото нещо, което зърнах на уебсайта, бе снимката на Никълъс. Онова, което видях, което почувствах, бе едно дете, изпълнено с любов и милосърдие. Сърцето ми бе завладяно в миг и завинаги! Имах чувството, че с него се познаваме от много време. С помощта на електронната поща и на майка му Сюзън бързо установихме връзка.

Моят приятел Никълъс е изключително същество. Той е истинско Кристално дете и целта на живота му е да учи хората на любов. Тъй като не говори с думи, той изразява мислите си, доста сладкодумно, в писмена форма. Използва думи като «чудо» и «красота», и то от съвсем ранна възраст. Никълъс сее мъдрост, която идва от неизмеримите дълбини на сърцето му. Неговите послания ни напомнят, че сме нещо много повече от изолирани фрагменти на индивидуализираното човечество, напомнят ни за нашето единство и колко важно е да не губим връзка с него. Те изразяват големи истини, но го правят деликатно. Никълъс е докоснал сърцата на много хора. Когато пише, той събира думи от небесната светлина и ги превежда на човешки език. Той е истината за Единния.

Когато бил на 4 години, Никълъс написал следното стихотворение (с малко помощ от приятел по отношение на правописа):

Любовта ме движи,любовта е красива,любовта успокоява,любовта е затрогващаи навред ме пренася!Тя е в тялото ми,движи меи съм жив —цялото ми същество е едно цяло.

Никълъс е олицетворение на любовта. Той е мост между човечеството и небесата и изпълнява мисията си, без да се стеснява, с голяма искреност. Не се страхува да каже на света какво знае и даровете му са безценни. На 3 години изнася следната реч пред повече от 200 души на Петия световен конгрес по цигун и изправя публиката на крака. Малко преди речта получава награда за приноса си към проекта за изцеление и мир на децата и младежта. Защо хората се нуждаят от природата като лечител?

Природата е най-добрият начин за постигане на хармония. Тя представлява Божията любов и съвършеният ред. Когато човек общува с природата, може да мине известно време, докато почувства изцяло присъствието й, но повярвайте ми, има го. Природата притежава своята чудна красота. Колко хубаво, че Бог ни е дал този дар. Тя е тук, за да ни лекува и да й се възхищаваме. Трябва да подхождаме към нея с най-голяма любов и благоговение. Когато почувства любовта ни, природата ще продължи да ни дарява с постоянен живот. Изцелението идва отвътре, следователно отправната ни точка трябва да бъде силата, която идва от божествената природа и Бог, които за мен са почти едно и също нещо. Изцелението идва от природата и медитацията. Медитацията е отговорът. Тя ни носи най-великото познание. Носи ни вселенския интелект, от който всички можем да черпим. Интелектът ни дава всичко, което търсим. Той може да бъде намерен тук. Така че следващия път, когато искате да си починете, не включвайте телевизора, ами медитирайте, за да се настроите на вълните на безграничната си сила и лечителски потенциал. Благодаря ви, че сте мои гости!

(Авторски права на Никълъс М. Ченси. Всички права запазени. Препечатано с разрешението на Никълъс и неговото семейство.)

Сега е на 9 години и е на път да предизвика големи промени в този свят. Той е едно от нашите Нови деца, които могат да ни донесат безкрайна любов и неограничена мъдрост. Иска от нас само да слушаме и да разберем, че любовта наистина е отговорът на всичките ни въпроси. Слушаме те, Никълъс. Истински.