Пътеките на мрака - цялата трилогия - Р. Салваторе

Глава 13

Тайно оръжие

Открихте ли изменника? — обърна се Джарлаксъл към Рай’ги Бондалек. Тук беше и Кимуриел Облодра, невъоръжен и на пръв поглед напълно беззащитен… поне в очите на онези, които не познаваха силата на ума му.

— Пътува заедно с едно джудже, една жена и един полуръст — отвърна Рай’ги. — А понякога към тях се присъединява и голяма черна котка.

— Гуенивар — обясни Джарлаксъл. — Някога беше притежание на Масой Хюнет. Магията й наистина е голяма.

— У себе си имат нещо още по-могъщо — съобщи Рай’ги. — В кесията на изменника е скрит предмет, чиято магия е по-силна от всичко друго, което носят, взето заедно. Дори от толкова далеч усетих зова му, сякаш ме моли да го избавя от недостойните ръце, в които се намира сега.

— Какво ли може да е? — зачуди се наемникът, винаги готов да се възползва от представилата му се ситуация.

Рай’ги поклати глава и гъстата му бяла коса се посипа по раменете му.

— Никога досега не съм срещал нещо подобно — призна той.

— Не е ли такава всяка магия? — обади се Кимуриел Облодра видимо недоволен. — Странна и неконтролируема.

Рай’ги му хвърли сърдит поглед, ала Джарлаксъл, който с удоволствие се възползваше от услугите и на магьосника, и на псиониста, само се усмихна.

— Научи повече за изменника и останалите, както и за предмета, който носят. Ако ни вика, може би ще сторим добре да се отзовем. Далеч ли се намират и колко бързо можем да стигнем дотам?

— Много — отговори Рай’ги на първата част от въпроса. — И много. Тръгнаха по суша, но на всяка крачка ги спират великани и гоблини.

— Струва ми се, че магическият предмет не подбира особено в търсенето на нов собственик — саркастично подметна Кимуриел.

— След това поеха по море — продължи Рай’ги, без да му обръща внимание. — Доколкото знам, от Града на бездънните води, в северната част на Саблен бряг.

— Но отиват на юг? — с надежда попита Джарлаксъл.

— Така мисля. Не че има особено значение. Съществуват магии, разбира се, както и мисловни способности — при тези думи Рай’ги кимна по посока на Кимуриел, — които могат да ни отведат до тях така лесно и бързо, все едно са в другата стая.

— Тогава — обратно към издирванията — нареди Джарлаксъл.

— Нямахме ли някаква среща тази вечер?

— Присъствието ти няма да е необходимо. Този път ще се събират само по-маловажни гилдии.

— Дори най-малката гилдия разполага със свой магьосник — възрази Рай’ги.

— Така е, само че магьосникът на едната е приятел на Ентрери — разсмя се Джарлаксъл, сякаш това правеше задачата им неприлично лесна. — А в другата има само полуръстове, които надали разбират особено от магии. Виж, утре вечер може и да имаме нужда от теб. Тази нощ, обаче, искам да продължиш да следиш Дризт До’Урден. Нищо чудно именно той да се окаже най-важната брънка от веригата.

— Заради магическия предмет, който носи у себе си? — попита Кимуриел.

— Заради апатията на Ентрери — обясни наемникът.

Магьосникът поклати глава:

— Предлагаме му власт и богатства, каквито дори не може да си представи, а той се държи така, сякаш отиваме на обречена битка срещу самата Лолт!

— Няма да може да се зарадва нито на най-несметното богатство, нито на най-огромната власт, докато не се пребори със собствените си демони — обясни Джарлаксъл, чиято най-забележителна дарба бе способността му да прониква в умовете на приятели и на врагове, и то не с помощта на магия, а единствено с разбиране и съпреживяване. — Но не се бойте. Познавам го достатъчно добре, за да съм сигурен, че ще ни е от огромна полза, независимо дали сърцето му е в битката, или не. Никога не съм срещал друг от неговата раса, който да е по-опасен и по-находчив.

— Жалко наистина, че кожата му е толкова светла — отбеляза Кимуриел.

Наемникът се усмихна. Ако Артемис Ентрери се бе родил в Мензоберанзан, несъмнено щеше да бъде сред най-великите повелители на меча, ако не и нещо повече. Нищо чудно дори да се превърнеше в съперник на Джарлаксъл за властта над Бреган Д’аерте.

— Ще се срещнем в мрака на тунелите, когато пъкленият огън се издигне в прекомерно високото небе — рече той на Рай’ги. — Гледай дотогава да имаш повече информация за мен.

— Успех с гилдиите — отвърна Рай’ги и като се поклони, излезе от стаята.

Джарлаксъл се обърна към Кимуриел и кимна. Дошло бе време да отидат на лов.

Със своите херувимски лица, полуръстовете по принцип имаха големи очи, но как само се окръглиха очите на четиримата придружители на Дуавел, когато пред тях (напук на мерките, които уж бяха взели срещу подобни нашествия) зейна междупространствен портал и Артемис Ентрери пристъпи в стаята. Убиецът изглеждаше повече от внушително, заметнат с плътен черен плащ и с черно болеро, подплатено с още по-черна коприна.

Точно както Кимуриел го бе научил, Ентрери застана изправен, с ръце на хълбоците и леко разкрачен, за да не даде възможност на замайването, съпътстващо подобно магическо придвижване, да го надвие.

Зад него, на светлината, долитаща от стаята в „Медната миза“, се виждаше потънало в мрак помещение, в което се бяха скупчили няколко тъмни силуета. Един от полуръстовете пристъпи напред, ала още преди да направи и крачка, един от тъмните силуети се размърда почти незабележимо и дребното същество се свлече на земята, без да успее да издаде и звук.

— Просто спи — побърза да обясни Ентрери, когато придружителите на Дуавел запосягаха към оръжията си, тъй като сега не му беше до битка. — Не дойдох, за да се бия, но ако настоявате, няма да ми отнеме много време да се разправя с вас.

— Можеше да използваш вратата — сухо отбеляза Дуавел, която единствена изглеждаше спокойна.

— Не исках да ме виждат как влизам в заведението ти — обясни Ентрери, вече напълно съвзел се от замайването. — За твое собствено добро.

— И се появяваш по този начин? Неканен и с магия… а нито една от защитите, с които съм се обградила и за които съм платила немалко пари, дори не се задейства?

— Магията ми не би трябвало да те тревожи — отвърна палачът. — Същото, разбира се, не важи за враговете ми. Знай, че не се завърнах в Калимпорт, за да се крия из сенките и да изпълнявам чужди заповеди. Пътувал съм навред из Царствата и сега нося със себе си онова, което научих.